13/ 47

BG

Официален вестник на Европейския съюз

99

L 392/1

ОФИЦИАЛЕН ВЕСТНИК НА ЕВРОПЕЙСКИЯ СЪЮЗ

(1)

С Регламент (ЕО) № 1725/2003 на Комисията (2) бяха приети някои международни стандарти и разяснения, които съществуваха на 1 септември 2002 г.

(2)

На 31 март 2004 г. Съветът по международни счетоводни стандарти (СIAS) публикува още три нови стандарта, Международни стандарти за финансови отчети (IFRS) № 3 до 5 и два преработени стандарта, IAS № 36 и 38, съдържащи важни промени. Освен това тези нови стандарти допълват „стабилната платформа“, представляваща група стандарти, които регистрираните на борсата дружества от Общността следва да прилагат в своите консолидирани финансови отчети от 1 януари 2005 г. Основната цел е да се подобри качеството на Международните счетоводни стандарти (IAS), както и да се засили в световен мащаб унифицирането на счетоводните стандарти.

(3)

Консултацията с технически експерти в тази област потвърждава, че новите Международни стандарти за финансови отчети (IFRS) и преработените IAS отговарят на техническите критерии за приемане, определени в член 3 от Регламент (ЕО) № 1606/2002, и по-специално, изискването да благоприятства благосъстоянието на Европейското общество.

(4)

Приемането на IAS 36 предполага последващи изменения на IAS 16, който беше приет с Регламент (ЕО) № 1725/2003, за да се гарантира съвместимост на съответните счетоводни стандарти.

(5)

Приемането на IFRS 3, 4 и 5 предполага последващи изменения и на други международни счетоводни и разяснения, за да се гарантира последователност на съответните счетоводни стандарти. Тези последващи изменения засягат Международен стандарт за финансови отчети (IFRS) № 1, Международни счетоводни стандарти (IAS) № 1, 10, 12, 14, 16 до 19, 27, 28, 31 до 34, 36 до 41 и разяснение на Комитета по разяснения на стандартите (SIC) № 32. Освен това приемането на IFRS 3 прави излишни Международен счетоводен стандарт (IAS) 22 и разяснения на Комитета по разяснения на стандартите (SIC) № 9, 22 и 28; те следва да бъдат съответно заменени. Освен това приемането на IFRS 5 следва да води до замяната на IAS 35.

(6)

Следователно Регламент (ЕО) № 1725/2003 следва да бъде съответно изменен.

(7)

Мерките, предвидени в настоящия регламент съответстват на становището на Регулаторния счетоводен комитет,

(1)

Международен счетоводен стандарт (IAS) 22 и разяснения на Комитета по разяснения на стандартите (SIC) № 9, 22 и 28 се заменят с Международен стандарт за финансови отчети (IFRS) 3 (Бизнес комбинации) съгласно допълнението към настоящия регламент;

(2)

IFRS № 4 (Застрахователни договори) се добавя съгласно допълнението към настоящия регламент;

(3)

IAS 35 се заменя с IFRS 5 (Дълготрайни активи, държани за продажба и преустановявани дейности) съгласно допълнението към настоящия регламент;

(4)

IAS № 36 и 38 се заменят с IAS № 36 и 38 както е установено в допълнението към настоящия регламент;

(5)

Приемането на IFRS 3 предполага, като последствие, изменения на IFRS 1, IAS 12, 14, 16, 19, 27, 28, 31, 32, 33, 34, 37, 39 и SIC 32, за да се гарантира последователност на съответните счетоводни стандарти;

(6)

Приемането на IFRS 4 предполага, като последствие, изменения и на IFRS 1 и IAS 18, 19, 32, 37, 39, 40, за да се гарантира съвместимост на съответните счетоводни стандарти;

(7)

Приемането на IFRS 5 предполага, като последствие, изменения на IFRS 1, IFRS 3 и IAS 1, 10, 16, 17, 27, 28, 31, 36, 37, 38, 40, 41, за да се гарантира съвместимост на съответните счетоводни стандарти.

IFRS 3

IFRS 4

IFRS 5

IAS 36

IAS 38

(1)

Целта на настоящия стандарт е да установи нормите за финансови отчети, които едно образувание да спазва, когато предприема бизнес комбинация. По-специално той изрично определя, че всички бизнес комбинации следва да бъдат осчетоводявани като се прилага метода на покупката. Следователно придобиващият признава разграничимите активи, пасиви и условни задължения на придобивания по техните справедливи стойности на датата на придобиване, признава също и репутация, която впоследствие се проверява за обезценка, а не се амортизира.

2.

С изключение на параграф 3, предприятията прилагат настоящия IFRS за счетоводно отчитане на бизнес комбинации.

3.

Настоящият стандарт не се прилага за:

4.

Бизнес комбинация е обединяването на отделни предприятия или дейности в едно отчитащо се образувание. Резултатът от почти всички бизнес комбинации е, че едно образувание, придобиващият, получава контрол върху един или няколко бизнеса, придобивания. Ако едно образувание получи контрол върху едно или повече предприятия, които не са бизнес, обединяването на тези образувания не е бизнес комбинация. Когато едно образувание придобие група активи или нетни активи, които не представляват бизнес, то разпределя стойността на групата между отделните разграничими активи и пасиви в групата на базата на техните относителни справедливи стойности към датата на придобиване.

5.

Една бизнес комбинация може да бъде структурирана по различни начини съобразно законовите, данъчните или други изисквания. Тя може да включва закупуването от дадено образувание на капитала на друго образувание, закупуването на всички нетни активи на друго образувание, поемане задълженията на друго образувание или закупуването на някои от нетните активи на друго образувание, които заедно формират един или повече бизнеса. Тя може да се осъществи посредством емитиране на капиталови инструменти, прехвърляне на пари, парични еквиваленти или други активи, или като комбинация от изброените. Транзакцията може да се осъществи между акционерите на комбиниращите се образувания или между едно образувание и акционерите на друго образувание. Комбинацията може да включва създаването на ново образувание, което да контролира комбиниращите се образувания, или прехвърлянето на нетните активи, или преструктурирането на едно или повече от комбиниращите се образувания.

6.

Една бизнес комбинация може да бъде резултат от взаимоотношение между образувание -майка и дъщерно образувание, при което придобиващият е образуванието-майка, а придобиваният е дъщерно дружество на придобиващия. При тези обстоятелства придобиващият прилага настоящия стандарт към консолидираните си финансови отчети. Той включва своето участие в придобитото образувание в индивидуалния си счетоводен отчет като инвестиция в дъщерно дружество (виж IAS 27 Консолидирани и индивидуални счетоводни отчети).

7.

Една бизнес комбинация може да включва по-скоро закупуването на нетните активи, включително репутация, на друго образувание отколкото закупуването на акциите на другото образувание. Подобна комбинация не води до взаимоотношение образувание -майка/дъщерно образувание.

8.

В определението за бизнес комбинация, и оттам в обхвата на настоящия IFRS, са включени бизнес комбинации в които едно образувание получава контрол над друго образувание, но при които датата на получаване на контрол (т.е. датата на придобиване) не съвпада с датата или датите на придобиване на дял от собствеността (т.е. датата или датите на размяната). Такава ситуация може да възникне, например, когато инвестираното образувание сключи споразумение за обратно изкупуване на акции с някои от своите инвеститори и, в резултат на това контролът върху инвестираното образувание се променя.

9.

Настоящият IFRS не определя изрично отчитане на съдружниците за дяловете в съвместното предприятие (виж IAS 31 Дялове в съвместни предприятия).

10.

Бизнес комбинация, включваща образувания или бизнес под общ контрол, е бизнес комбинация в която всички комбиниращи се предприятия или бизнес се контролират от същата страна или страни преди и след бизнес комбинацията и този контрол не е преходен.

11.

Приема се, че група физически лица контролират едно образувание, когато, в резултат на договорни споразумения те колективно имат властта да определят неговата финансова и оперативна политика с цел да извлекат ползи от дейността му. Следователно една бизнес комбинация се намира извън обхвата на настоящия IFRS, когато същата група лица, в резултат на договорни споразумения, има решаващата колективна власт да определя финансовата и оперативна политика на всяко едно от комбиниращите се предприятия, така че да извлече ползи от тяхната дейност и тази решаваща колективна власт не е временна.

12.

Дадено образувание може да бъде контролирано от едно лице или от група лица, действащи съвместно съгласно договорно споразумение, и това лице или група лица не могат да бъдат обект на изискванията за ФИНАНСОВИ ОТЧЕТИ на IFRS. Следователно не е необходимо комбиниращи се предприятия да бъдат включвани в същите консолидирани финансови отчети, за да бъде приета една бизнес комбинация като включваща образувания под общ контрол.

13.

Размерът на малцинственото участие във всяко едно от комбиниращите се предприятия преди и след бизнес комбинацията не е свързан с установяването на това дали комбинацията включва образувания под общ контрол. Също така, фактът, че едно от комбиниращите се предприятия е дъщерно дружество, което е било изключено от консолидираните финансови отчети на групата съгласно IAS 27, няма връзка с определянето на това дали една комбинация включва предприятия под общ контрол.

14.

Всички бизнес комбинации се отчитат счетоводно като се прилага метода на покупката.

15.

Методът на покупката разглежда една бизнес комбинация от перспективата на комбиниращото се образувание, което се идентифицира като придобиващ. Придобиващият закупува нетни активи и признава придобитите активи и пасиви и поетите условни задължения, включително и тези, непризнати преди това от придобивания. Оценката на активите и пасивите на придобиващия не се влияе от транзакцията, както не се признават като резултат от транзакцията и всякакви допълнителни активи или пасиви на придобиващия, тъй като те не са обекти на транзакцията.

16.

Прилагането на метода на покупката включва следните етапи:

17.

Придобиващ се идентифицира за всички бизнес комбинации. Придобиващият е комбиниращото се образувание, което получава контрол върху другите комбиниращи се образувания или бизнес.

18.

Тъй като методът на закупуването разглежда една бизнес комбинация от гледна точка на придобиващия, той предполага, че една от страните по транзакцията може да бъде идентифицирана като придобиващ.

19.

Контрол е властта да се управлява финансовата и оперативната политика на едно образувание или бизнес с оглед извличането на ползи от дейността му. Прието е да се смята, че едно комбиниращо се образувание е придобило контрол върху друго комбиниращо се образувание, когато то придобива повече от половината от правата на глас на другото комбиниращо се образувание, освен когато може ясно да се покаже, че такова притежание не представлява контрол. Дори когато едно от комбиниращите се образувания не придобива повече от половината от правата на глас на другото комбиниращо се образувание, то може да е придобило контрол върху това друго образувание ако в резултат от комбинацията то придобива:

20.

Въпреки че понякога е трудно да се идентифицира придобиващ, обикновено са налице признаци за съществуването на такъв. Например:

21.

При бизнес комбинация осъществена чрез размяна на дялове в собствения капитал образуванието, което емитира дялове в собствения капитал обикновено е придобиващият. Въпреки това се вземат предвид всички съответни факти и обстоятелства, за да се определи, кое от комбиниращите се образувания има властта да управлява финансовата и оперативна политика на другото образувание (или образувания), така, че да получи ползи от неговата (тяхната) дейност. При някои бизнес комбинации, наричани обикновено обратно придобиване, придобиващият е образуванието, чиито дялове в собствения капитал са били придобити, а придобиваният е емитиращото образувание. Такъв може да бъде случаят, когато, например, едно частно образувание само си урежда да бъде „придобито“ от по-малко публично образувание като средство за регистриране на фондовата борса. Макар че юридически публичното образувание, емитиращо акциите, може да се счита за образувание то-майка, а частното образувание, за дъщерно, законното дъщерно образувание е придобиващият ако има властта да управлява финансовата и оперативна политика на законното образувание-майка за получаване на ползи от неговите дейности. Обикновено придобиващият е по-голямото образувание; фактите и обстоятелствата свързани с дадена комбинация, понякога свидетелстват за това, че по-малко образувание придобива по-голямо образувание. Насоки за счетоводното отчитане на обратното придобиване са дадени в параграфи Б1-Б15 от допълнение Б.

22.

Когато се формира ново образувание, което да емитира капиталови инструменти за осъществяването на бизнес комбинация, едно комбиниращите се образувания, съществувало преди комбинацията, се идентифицира като придобиващ на базата на наличните факти.

23.

Когато една бизнес комбинация включва повече от две комбиниращи се образувания, едно от комбиниращите се образувания, които са съществували преди комбинацията, се идентифицира като придобиващ на базата на наличните факти. В такива случаи при определянето на придобиващия освен всичко друго трябва да се вземе предвид кое от комбиниращите се образувания е инициирало комбинацията и дали активите или приходите на едно от комбиниращите се образувания значително превишават тези на другите.

24.

Придобиващият оценява стойността на бизнес комбинацията като съвкупност от:

25.

Датата на придобиването е датата на която придобиващият ефективно получава контрол върху придобивания. Когато това се постига с една разменна операция, датата на размяната съвпада с датата на придобиването. Дадена бизнес комбинация може да включва повече от една разменна операция, например, когато се осъществява поетапно чрез последователни покупки на акции. Когато това се случва:

26.

Предоставените активи и възникналите или поети пасиви от придобиващия в замяна на контрол върху придобивания се изисква, съгласно параграф 24, да бъдат оценявани по техните справедливи стойности на датата на разменната операция. Следователно, когато уреждането на цялата или част от стойността на бизнес комбинацията е отложено, справедливата стойност на този отложен компонент се определя чрез дисконтиране на дължимите суми до тяхната настояща стойност на датата на разменната операция като се отчитат премиите или отстъпките, които биха могли да възникнат по окончателното уреждане на разплащането.

27.

Публикуваната цена на датата на размяната на котирания капиталов инструмент е най-надеждният показател за справедливата цена на инструмента, който се използва с някои изключения. Други показатели и методи на оценка се вземат предвид само в редки случаи, когато придобиващият може да докаже, че публикуваната цена на датата на размяната е ненадежден показател за справедлива стойност и, че другите показатели и методи на оценка са по-надежден критерий за справедливата стойност на капиталовия инструмент. Публикуваната цена на датата на размяната е ненадежден индикатор само когато е повлияна от стеснеността на пазара. Ако публикуваната цена на датата на размяната е ненадежден показател или ако не съществува публикувана цена за капиталовите инструменти, емитирани от придобиващия, справедливата стойност на тези инструменти би могла, например, да бъде приблизително определена по пропорционалния им дял в справедливата стойност на придобиващия или по пропорционалния им дял в справедливата стойност на придобиваното образувание, като за база се взема по-ясно определимата от двете. Справедливата стойност на датата на размяната на паричните активи, давана на акционерите на придобивания като алтернатива на капиталовите инструменти, също може да служи като показател за общата справедлива стойност, която се заплаща от придобиващия в замяна на контрол върху придобивания. При всички случаи следва да се вземат предвид всички аспекти на комбинацията, включително значими фактори, които оказват влияние върху преговорите. Допълнителни насоки за определяне на справедливата стойност на капиталовите инструменти са дадени в IAS 39 Финансови инструменти: признаване и оценяване.

28.

Стойността на една бизнес комбинация включва пасиви понесени или поети от придобиващия в замяна на контрол върху придобивания. Бъдещи загуби или други разходи, които се очаква да бъдат понесени в резултат на комбинация не са пасиви понесени или поети от придобиващия в замяна на контрол върху придобивания и затова не се включват в стойността на комбинацията.

29.

Стойността на една бизнес комбинация включва всички разходи пряко отнасящи се до комбинацията, като разходи за професионални услуги на счетоводители, юрисконсулти, оценители и други консултанти за осъществяване на комбинацията. Общо-административните разходи, включително разходите за издръжка на отдел за придобивания, както и други разходи, които не могат да се припишат пряко към конкретната отчитана комбинация, не се включват в стойността на комбинацията: те се признават като разход според възникването им.

30.

Разходите за уреждане и емитиране на финансови пасиви са неразделна част от дейността по емитиране на задължения, дори когато задълженията са емитирани за осъществяване на бизнес комбинация, а не разходи пряко отнасящи се до комбинацията. Следователно предприятията не включват такива разходи в стойността на бизнес комбинацията. Съгласно IAS 39 такива разходи се включват в първоначалното оценяване на задължението.

31.

Също така разходите по издаването на капиталови инструменти са неразделна част от дейността по емитиране на акции, дори когато капиталовите инструменти са емитирани за осъществяване на бизнес комбинация, а не разходи пряко отнасящи се до комбинацията. Следователно предприятията не включват такива разходи в стойността на бизнес комбинацията. Съгласно IAS 32 Финансови инструменти: оповестяване и представяне, подобни разходи намаляват приходите от емитирането на акции.

32.

Когато дадено споразумение за бизнес комбинация предвижда коригиране на стойността на комбинацията в зависимост от бъдещи събития, придобиващият включва сумата на тази корекция в стойността на комбинацията на датата на придобиването ако корекцията е вероятна и може да бъде надеждно оценена.

33.

Едно споразумение за бизнес комбинация може да предвиди корекции на стойността на комбинацията в зависимост от едно или повече бъдещи събития. Корекцията може, например, да зависи от определено ниво на печалба, която се поддържа или постига в бъдещи периоди или от пазарната цена на емитираните инструменти, които се поддържат. Обикновено е възможно приблизително да се изчисли сумата на всяка такава корекция по време на първоначалното счетоводно отчитане на комбинацията без да се наруши надеждността на информацията, въпреки че съществува известна несигурност. Ако бъдещите събития не възникнат или ако е необходимо оценката да бъде ревизирана, стойността на бизнес комбинацията се коригира съответно.

34.

Въпреки това, когато едно споразумение за бизнес комбинация предвижда подобна корекция, тази корекция не се включва в стойността на комбинацията по време на първоначалното счетоводно отчитане на комбинацията ако тя не е вероятна или не може да бъде надеждно оценена. Ако впоследствие тази корекция стане вероятна и може да бъде оценена с достатъчна надеждност, допълнителното обезщетение се третира като корекция на стойността на комбинацията.

35.

В някои случаи придобиващият може да е задължен да направи последващо плащане на продавача като компенсация за намаляването на стойността на дадените активи, емитираните капиталови инструменти или задълженията, понесени или поети от придобиващия в замяна на контрол върху придобивания. Такъв е случаят, когато придобиващият гарантира пазарната цена на капиталовите или дългови инструменти емитирани като част от стойността на бизнес комбинацията и трябва да емитира допълнителни капиталови или дългови инструменти, за да възстанови първоначално определената стойност. В подобни случаи не се признава увеличение на стойността на бизнес комбинацията. За капиталовите инструменти справедливата стойност на допълнителното плащане се компенсира с равностойно намаление на стойността за първоначално емитираните инструменти. За дълговите инструменти допълнителното плащане се приема за намаляване на премията или увеличение на отстъпката по първата емисия.

36.

Придобиващият, на датата на придобиване, разпределя стойността на бизнес комбинацията като признава разграничимите активи, пасиви и условни задължения на придобивания, които отговарят на критериите за разпознаване в параграф 37, по тяхната справедлива стойност, с изключение на дълготрайните активи (или групите за отписване), които се класифицират като държани за продажба съгласно IFRS 5 Дълготрайни активи държани за продажба и преустановени дейности, които се признават по справедлива стойност без разходите за продажба. Всяка призната по този начин разлика между стойността на бизнес комбинацията и дела на придобиващия в нетната справедлива стойност на разграничимите активи, пасиви и условни задължения се отчита счетоводно съгласно параграфи 51-57.

37.

Придобиващият признава отделно разграничимите активи, пасиви и условни задължения на придобивания на датата на придобиване само ако те отговарят на следните критерии към тази дата:

38.

Отчетът за приходите и разходите на придобиващия включва печалбите и загубите на придобивания след датата на придобиване като се включват приходите и разходите на придобивания на базата на стойността на бизнес комбинацията за придобиващия. Например, разходът за амортизация включен след датата на придобиване в отчета за приходи и разходи на придобиващия, който се отнася за амортизируемите активи на придобивания, се базира на справедливите стойности на тези амортизируеми активи на датата на придобиване, т.е. тяхната стойност за придобиващия.

39.

Прилагането на метода на закупуването започва от датата на придобиване, която е датата на която придобиващият ефективно получава контрол върху придобивания. Тъй като контрол е властта да се управлява финансовата и оперативната политика на едно образувание или бизнес с оглед извличането на ползи от дейността му, не е необходимо една транзакция да бъде затворена или финализирана законово преди придобиващият да получи контрол. Когато придобиващият е получил контрол, всички свързани факти и обстоятелства трябва да се вземат предвид при оценката.

40.

Тъй като придобиващият признава разграничимите активи, пасиви и условни задължения на придобивания, които отговарят на критериите за признаване съгласно параграф 37, по техните справедливи стойности, всяко малцинствено участие в придобивания се посочва съгласно малцинствения дял от нетната справедлива стойност на тези позиции. Параграфи Б16 и Б17 от допълнение Б дават насоки за определяне на справедливите стойности на разграничимите активи, пасиви и условни пасиви на придобивания за целите на разпределяне на стойността на дадена бизнес комбинация.

41.

Съгласно параграф 36 придобиващият признава отделно като част от разпределянето на стойността на комбинацията само разграничимите активи, пасиви и условни задължения на придобивания, съществували към датата на придобиването и удовлетворяват критериите за признаване в параграф 37. Следователно:

42.

Плащане, което едно образувание трябва да извърши съгласно договор, например, към своите служители или доставчици, при условие, че то е придобито в бизнес комбинация, е съществуващо задължение на образуванието, което се счета за условно задължение докато стане вероятно осъществяването на бизнес комбинацията. Договорното задължение се признава като пасив от това образувание съгласно IAS 37, когато една бизнес комбинация стане възможна и задължението може да бъде надеждно оценено. Следователно, когато бизнес комбинацията се осъществи задължението на придобивания се признава от придобиващия като част от разпределението на стойността на комбинацията.

43.

Въпреки това, план за преструктуриране на придобивания, чието изпълнение зависи от неговото придобиване в бизнес комбинация не е, непосредствено преди бизнес комбинацията, съществуващо задължение на придобивания. Той не представлява и условно задължение на придобивания непосредствено преди комбинацията, тъй като това не е възможно задължение, произтичащо от минало събитие, чието съществуване ще бъде потвърдено само от възникването или невъзникването на едно или повече несигурни бъдещи събития, които не могат изцяло да бъдат контролирани от придобивания. Следователно придобиващият не признава задължение за такъв план за преструктуриране като част от разпределянето на стойността на комбинацията.

44.

Разграничимите активи и пасиви, които се признават съгласно параграф 36 включват всички активи и пасиви на придобивания, които придобиващият купува или поема, включително всички негови финансови активи и финансови пасиви. Те могат да включват също активи и пасиви, които преди това не са били признавани в счетоводните отчети на придобивания, например, защото не са отговаряли на изискванията за признаване преди придобиването. Например, данъчно облекчение, произтичащо от данъчно признаващи се загуби на придобивания, което не е признато от придобивания преди бизнес комбинацията, отговаря на изискванията за признаване като разграничим актив съгласно параграф 36, ако има вероятност придобиващият да получи в бъдеще облагаем доход, към който може да се приложи непризнатото данъчно облекчение.

45.

Съгласно параграф 37 придобиващият признава отделно нематериален актив на придобивания на датата на придобиване само ако той отговаря на определението за нематериален актив в IAS 38 Нематериални активи и неговата справедлива стойност може да бъде оценена надеждно. Това означава, че придобиващият признава като актив, отделно от репутацията, проект за вътрешно производствена научна и развойна дейност на придобивания ако проектът отговаря на определението за нематериален актив и неговата справедлива стойност може да бъде надеждно оценена. IAS 38 дава насоки да се определи дали справедливата стойност на даден актив придобит в бизнес комбинация може да бъде надеждно оценена.

46.

Непаричен актив без материална стойност трябва да бъде разграничим, за да отговори на определението за нематериален актив. Съгласно IAS 38 един актив отговаря на критерия за разграничимост в определението за нематериален актив само ако той:

47.

Съгласно параграф 37 придобиващият признава отделно условно задължение на придобивания като част от разпределянето на стойността на бизнес комбинацията само ако неговата справедлива стойност може да бъде надеждно оценена. Ако неговата справедлива стойност не може да бъде надеждно оценена:

Параграф Б16, 6уква л) от допълнение Б дава насоки за определяне справедливата стойност на дадено условно задължение.

48.

След първоначалното им признаване придобиващият оценява условните задължения, които са признати отделно съгласно параграф 36 при по-високата от:

49.

Изискването по параграф 48 не се прилага към договори, осчетоводявани съгласно IAS 39 Финансови инструменти: признаване и оценяване. Кредитните ангажименти изключени от обхвата на IAS 39, които не представляват ангажименти за предоставяне на кредити при лихвени проценти под пазарните нива, се осчетоводяват като условни задължения на придобивания ако, на датата на придобиването, не е вероятно изтичане на средства, формиращи ползи, да бъде необходимо за уреждане на задължението или, ако сумата на задължението не може да бъде оценена с достатъчна надеждност. Такъв кредитен ангажимент, съгласно параграф 37, се признава отделно като част от разпределянето на стойността на комбинацията само ако неговата справедлива стойност може да бъде надеждно оценена.

50.

Условни задължения признати отделно като част от разпределянето на стойността на дадена бизнес комбинация са изключени от обхвата на IAS 37. Но за тези условни задължения придобиващият оповестява информацията, която трябва да бъде оповестена съгласно IAS 37 за всяка група провизии.

51.

На датата на придобиване придобиващият:

52.

Репутация, придобита в бизнес комбинация, представлява плащане, извършено от придобиващия в очакване на бъдещи икономически ползи от активи, които не могат да бъдат разграничени и разпознати поотделно.

53.

Доколкото разграничимите активи, пасиви или условни задължения на придобивания не отговарят на критериите от параграф 37 за отделно признаване на датата на придобиване, има последващо въздействие върху сумата призната като репутация (или осчетоводена съгласно параграф 56). Това е така, тъй като репутацията се оценява като остатъчна стойност на бизнес комбинацията след признаване на разграничимите активи, пасиви и условни задължения.

54.

След първоначално признаване придобиващият оценява репутацията, придобита в бизнес комбинация по стойност намалена с всякакви натрупани загуби от обезценка.

55.

Репутация придобита в бизнес комбинация не се амортизира. Вместо това придобиващият я проверява за обезценка ежегодно, или по-често ако събития или промени в обстоятелствата показват, че тя би могла да бъде обезценена, съгласно IAS 36 Обезценка на активи.

56.

Ако делът на придобиващия в нетната справедлива стойност на разграничимите активи, пасиви и условни задължения, признати съгласно параграф 36 надвиши стойността на бизнес комбинацията придобиващият:

57.

Печалба призната съгласно параграф 56 включва един или повече от следните компоненти:

58.

Една бизнес комбинация може да включва повече от една разменна операция, например, когато се осъществява поетапно чрез последователни покупки на акции. В такъв случай всяка разменна операция се третира отделно от придобиващия като се използва стойността на транзакцията и информация за справедливата стойност на датата на всяка разменна операция, за да се определи сумата на всяка репутация свързана с тази операция. Тава води до поетапно сравнение на стойността на отделните инвестиции с дела на придобиващия в справедливите стойности на разграничимите активи, пасиви и условни задължения на придобивания на всеки етап.

59.

Когато една бизнес комбинация включва повече от една разменна операция, справедливите стойности на разграничимите активи, пасиви и условни задължения на придобивания могат да бъдат различни на датата на всяка разменна операция. Защото:

всяка корекция на тези справедливи стойности, свързана с притежаваните по-рано дялове на придобиващия представлява преоценка и се отчита счетоводно като такава. Тъй като тази преоценка произтича от първоначалното признаване от придобиващия на разграничимите активи, пасиви и условни задължения на придобивания, няма значение, че придобиващият е избрал да приложи счетоводна политика за преоценяване на тези позиции след първоначално признаване в съответствие, например, с IAS 16 Имущество, заводи и оборудване.

60.

Преди да бъде квалифицирана като бизнес комбинация една транзакция може да бъде квалифицирана като инвестиция в асоциирано образувание и да се отчита счетоводно като се прилага метода на собствения капитал по IAS 28 Инвестиции в асоциирани предприятия. Ако това е така, справедливите стойности на разграничимите нетни активи на инвестирания на датата на всяка предишна разменна операция се определят предварително като към инвестицията се прилага метода на собствения капитал.

61.

Първоначалното счетоводно отчитане на бизнес комбинация включва идентифициране и определяне на справедливите стойности за разграничимите активи, пасиви и условни задължения на придобивания и стойността на комбинацията.

62.

Ако първоначалното счетоводно отчитане на бизнес комбинация може да бъде извършено само условно в края на периода в който комбинацията е осъществена тъй като или справедливите стойности за разграничимите активи, пасиви или условни задължения на придобивания, или стойността на комбинацията могат да бъдат определени само условно, придобиващият отчита счетоводно комбинацията като използва тези условни стойности. Придобиващият признава всякакви корекции на тези условни стойности след приключване на първоначалното отчитане:

63.

С изключение на изложеното в членове 33, 34 и 65, корекции към първоначалното счетоводно отчитане на бизнес комбинация след приключване на първоначалното отчитане се признават само за коригиране на грешка съгласно IAS 8 Счетоводни политики, промени в счетоводните преценки и грешки. Корекциите в първоначалното счетоводно отчитане на една бизнес комбинация след приключването на това отчитане не се признават за ефекта от промяната в приблизителните оценки. Съгласно IAS 8 ефектът от промяната на приблизителните стойности се признава в текущи и бъдещи периоди.

64.

IAS 8 изисква едно образувание да отчита счетоводно корекция на грешка ретроспективно и да представя финансовите отчети като че ли грешката никога не е възниквала като преизчислява сравнителната информация за предишните периоди в които е възникнала грешката. Следователно преносната стойност на разграничим актив, пасив или условно задължение на придобивания, който се признава или коригира в резултат на коригиране на грешка, се изчислява като че ли неговата справедлива стойност или коригирана справедлива стойност на датата на придобиване е била призната от тази дата. Репутация или всяка печалба, призната в предишен период съгласно параграф 56, се коригира ретроспективно със сума равна на справедливата стойност на датата на придобиване (или корекцията на справедливата стойност на датата на придобиване) на признат (или коригиран) разграничим актив, пасив или условно задължение.

65.

Ако потенциалната изгода от пренесена напред загуба от данък върху дохода или други отсрочени данъчни активи на придобивания не отговаря на критериите по параграф 37 за отделно признаване, когато дадена бизнес комбинация е първоначално отчетена счетоводно, но е реализирана впоследствие, придобиващият признава тази изгода като доход съгласно IAS 12 Данъци върху дохода. Освен това придобиващият:

Въпреки това, тази процедура не води до създаване на излишък съгласно параграф 56 нито увеличава сумата на която и да е печалба призната по-рано съгласно параграф 56.

66.

Придобиващият оповестява информация, която дава възможност на потребителите на неговите финансови отчети да оценят естеството и крайния резултат от бизнес комбинациите осъществени:

67.

За прилагане на принципа от параграф 66 а) придобиващият оповестява следната информация за всяка бизнес комбинация, осъществена през периода:

68.

Информацията, която трябва да бъде оповестена по параграф 67 се оповестява общо за бизнес комбинации осъществени по време на отчетния период, които поотделно са несъществени.

69.

Ако първоначалното счетоводно отчитане на бизнес комбинация, която е била осъществена през периода е било извършено само условно съгласно параграф 62, този факт също трябва да бъде оповестен заедно с обяснение на причините за това.

70.

За прилагане на принципа от параграф 66, 6уква а) придобиващият оповестява следната информация, освен ако подобно оповестяване е практически неизпълнимо:

Ако оповестяваието на тази информация е практически неизпълнимо, този факт се оповестява заедно с обяснение на причините за това.

71.

За прилагане на принципа от параграф 66, 6уква а) придобиващият оповестява информация необходима съгласно параграф 67 за всяка бизнес комбинация осъществена след датата на балансовия отчет но преди датата, на която финансовите отчети се одобряват за публикуване, освен ако подобно оповестяване е практически неизпълнимо. Ако оповестяването на каквато и да е информация е практически неизпълнимо, този факт се оповестява заедно с обяснение на причините за това.

72.

Придобиващият оповестява информация, която дава възможност на потребителите на неговите финансови отчети да оценят финансовите резултати от печалби, загуби, коригиране на грешки и други корекции признати през текущия период, свързани с бизнес комбинации, които са били осъществени през текущия или минали периоди.

73.

За да се спази принципа от параграф 72, придобиващият оповестява следната информация:

74.

Образуванието оповестява информация, която дава възможност на потребителите на неговите финансови отчети да оценят промените в преносната стойност на репутацията през периода.

75.

За да се спази принципът от параграф 74, образуванието оповестява изравняване на сумата на преносната стойност на положителната репутация в началото и в края на периода, което да показва поотделно:

76.

Образуванието оповестява информация за възстановимата стойност и обезценка на репутация съгласно IAS 36 в допълнение на информацията, която трябва да бъде оповестена по смисъла на параграф 75, 6уква д).

77.

Ако в някой от случаите информацията, която трябва да бъде оповестена по смисъла на този IFRS, не отговаря на целите, поставени в параграфи 66, 72 и 74, образуванието оповестява допълнителна информация, която е необходима за изпълнение на тези цели.

78.

С изключение на предвиденото в параграф 85 настоящият IFRS се прилага за счетоводно отчитане на бизнес комбинации, за които датата на споразумението е на или след 31 март 2004 г. Настоящият IFRS се прилага и за счетоводно отчитане на:

79.

Образуванието прилага настоящия IFRS перспективно, от началото на първия годишен период, започващ на или след 31 март 2004 г., към репутация придобита в бизнес комбинация, за която датата на споразумението е била преди 31 март 2004 г. и към репутация, произтичаща от дял в съвместно контролирано образувание, придобит преди 31 март 2004 г. и отчетен счетоводно чрез прилагане на пропорционална консолидация. Следователно образуванието:

80.

Ако едно образувание предварително е признало репутация като удръжка от собствения капитал, то не признава тази репутация в приходите и разходите, когато ликвидира целия или част от бизнеса, с който е свързана тази репутация или, когато единица, генерираща самостоятелни парични потоци, с които е свързана репутацията, се обезцени.

81.

Преносната стойност на отрицателна репутация в началото на първия годишен период, започващ на или след 31 март 2004 г., който произтича от

82.

Преносната стойност на обект класифициран като нематериален актив, който

се прекласифицира като репутация в началото на първия годишен период, започващ на или след 31 март 2004 г. ако този нематериален актив на тази дата не отговаря на критерия за разграничимост съгласно IAS 38 (преработен през 2004 г.).

83.

За инвестиции отчетени счетоводно чрез прилагане на метода на собствения капитал и придобити на или след 31 март 2004 г., образуванието прилага настоящият IFRS при счетоводното отчитане на:

84.

За инвестиции, отчитани счетоводно чрез прилагане на метода на собствения капитал и придобити преди 31 март 2004 г.:

85.

Едно образувание може да прилага изискванията на настоящия IFRS към репутация, съществуваща на, или придобита след, и към бизнес комбинации, осъществяващи се от, всяка дата преди датите на влизане в сила посочени в параграфи 78—84 при условие, че:

86.

Настоящият IFRS отменя IAS 22 Бизнес комбинации (издадени през 1998 г.).

87.

Настоящият IFRS отменя следните Разяснения:

1.

Целта на настоящия IFRS е да се уточни финансовото отчитане на застрахователни договори от едно образувание, което издава такива договори (описано в настоящия IFRS като застраховател), докато Съветът завърши втория етап от своя проект за застрахователните договори. Настоящият IFRS изисква:

2.

Едно образувание прилага настоящия IFRS към:

3.

Настоящият IFRS не се занимава с други аспекти на отчитането от застрахователи, като счетоводно отчитане на финансови активи държани от застрахователи и финансови пасиви емитирани от застрахователи (виж IAS 32 и IAS 39 Финансови инструменти: признаване и оценяване), освен в преходните разпоредби в параграф 45.

4.

Образуванието не прилага настоящия IFRS към:

5.

За да се улесни позоваването, настоящият IFRS описва всяко образувание, което издава застрахователен договор като застраховател, независимо от това дали застрахователят се счита за такъв за законови или надзорни цели.

6.

Презастрахователният договор е вид застрахователен договор. Съответно, всяко позоваване в настоящия IFRS на застрахователни договори се отнася и за презастрахователните договори.

7.

IAS 39 изисква от образуванието да отдели някои внедрени деривативи от техния основен договор, да ги оцени по справедлива стойност и да включи промените на тяхната справедлива стойност в отчета за приходи и разходи. IAS 39 се прилага към деривативи внедрени в застрахователен договор освен ако внедреният дериватив сам по себе си е застрахователен договор.

8.

Като изключение от изискването в IAS 39, не е необходимо застрахователят да отделя и оценява по справедлива стойност опцията на държателя на полица за откупуване на застрахователен договор за фиксирана сума (или за сума на база фиксирана сума и лихвен процент), дори ако цената на упражняване се различава от преносната стойност на основния застрахователен пасив. Изискването на IAS 39 не се прилага към пут-опция или опция за паричен откуп, внедрени в застрахователен договор, ако откупната стойност варира в отговор на промяна във финансова променлива (например, капитал или цена на стоката или стоков индекс), или нефинансова променлива, която не е конкретизирана за страна по договора. Това изискване се прилага също и, ако възможността на притежателя да упражни пут-опция или опция за парично откупуване е ускорена от промяна в такава променлива (например, пут-опция, която може да бъде упражнена ако индексът на капиталовия пазар достигне определено ниво).

9.

Параграф 8 се прилага и за опции за откупуване на финансов инструмент, съдържащ елемент на дискреционно участие.

10.

Някои застрахователни договори съдържат и застрахователен компонент, и депозитен компонент. В някои случаи от застрахователя се изисква или му е разрешено да обособи тези компоненти:

11.

Примерът по-долу представлява случай, когато счетоводните политики на застрахователя не изискват от него да признае всички задължения, произтичащи от депозитен компонент. Цедентът получава компенсация за загуби от презастраховател, но договорът задължава цедента да върне компенсацията в следващите години. Това задължение произтича от депозитен компонент. Ако счетоводните политики на цедента иначе биха му разрешили да признае компенсацията като приход без да признава произтичащото задължение, отделянето е необходимо.

12.

За да отдели договор застрахователят:

13.

Параграфи 10—12 от IAS 8 Счетоводни политики, промени в счетоводните преценки и грешки определят критериите, които едно образувание следва да използва при разработване на счетоводна политика, ако нито един IFRS не се прилага конкретно към дадена позиция. Въпреки това, настоящият IFRS освобождава застрахователя от прилагането на тези критерии към неговите счетоводни политики за:

14.

Въпреки това, настоящият IFRS не освобождава застрахователя от някои заключения на критериите в параграфи 10—12 от IAS 8. По-специално, застрахователят:

15.

Застрахователят оценява на всяка отчетна дата адекватността на своите признати застрахователни пасиви като използва текущата оценка на бъдещите парични потоци по своите застрахователни договори. Ако тази оценка покаже, че преносната стойност на неговите застрахователни пасиви (минус свързаните отложени разходи по придобиване и свързаните нематериални активи, като тези разгледани в параграфи 31 и 32) е неадекватна като се имат предвид приблизително оценените бъдещи парични потоци, целият недостиг се признава в печалба или загуба.

16.

Ако застраховател прилага тест за адекватност на задълженията, който отговаря на определените минимални изисквания, настоящият IFRS не налага допълнителни изисквания. Минималните изисквания са следните:

17.

Ако счетоводните политики на един застраховател не изискват тест за адекватност на задълженията, който отговаря на минималните изисквания от параграф 16, застрахователят:

18.

Ако тестът за адекватност на задълженията на застрахователя отговаря на минималните изисквания от параграф 16, тестът се прилага на нивото на натрупване определено в този тест. Ако неговият тест за адекватност на задълженията не отговаря на тези минимални изисквания, сравнението описано в параграф 17 се извършва на ниво портфолио от договори, които са изложени в общи линии на подобни рискове и се управляват заедно като едно портфолио.

19.

Сумата описана в параграф 17 буква б) (т.е. резултатът от прилагането на IAS 37) отразява резервите по бъдещи инвестиции (виж параграфи 27—29), ако, и само ако, сумата описана в параграф 17, буква а) също отразява тези резерви.

20.

Ако презастрахователен актив на цедент е обезценен, цедентът намалява съответно своята преносна стойност и признава тази загуба от обезценка в печалба или загуба. Един презастрахователен актив е обезценен ако, и само ако:

21.

Параграфи 22—30 се прилагат към промените, извършени от застраховател, който вече прилага IFRS и към промени, извършени от застраховател, усвояващ IFRS за първи път.

22.

Застраховател може да направи промени в своите застрахователни политики за застрахователни договори ако, и само ако, промяната направи финансовите отчети повече приложими за нуждите на потребителите при вземане на стопански решения и не по-малко надеждни, или по-надеждни и не по-малко съответстващи на тези нужди. Застраховател съди за приложимостта и надеждността по критериите от IAS 8.

23.

За да оправдае промяната в своите счетоводни политики за застрахователни договори, застрахователят показва, че промяната приближава неговите финансови отчети към удовлетворяване на критериите от IAS 8, но не е необходимо промяната да води до пълно съответствие с тези критерии. По-долу се разискват следните специфични проблеми:

24.

На застраховател е разрешено, но не е задължително, да променя своите счетоводни политики така, че да може да направи последваща оценка на класифицирани застрахователни пасиви (2), за да отрази текущите пазарни лихвени проценти, и признава промени в тези пасиви в печалби или загуби. Същевременно той може да въведе и счетоводни политики, които изискват други текущи оценки и предположения за класифицираните пасиви. Изборът в тази параграф позволява на застрахователя да променя своите счетоводни политики за класифицирани пасиви без да прилага тези политики последователно към всички подобни пасиви както IAS 8 иначе би изисквал. Ако един застраховател класифицира пасиви за този избор, той продължава да прилага текущите пазарни лихвени проценти (и, ако е възможно, други текущи оценки и предположения) последователно във всички периоди към всички тези пасиви докато те бъдат погасени.

25.

Един застраховател може да продължи да използва практиките посочени по-долу, но въвеждането на която и да е от тях не отговаря на условията по параграф 22:

26.

Не е необходимо застрахователят да променя своите счетоводни политики за застрахователни договори, за да отстрани излишната предпазливост. Въпреки това, ако един застраховател вече оценява своите застрахователни договори с достатъчна предпазливост, той не внася допълнителна предпазливост.

27.

Не е необходимо един застраховател да променя своите счетоводни политики за застрахователни договори, за да изключи резервите по бъдещи инвестиции. Но има опровержима презумпция, че финансовите отчети на застрахователя ще станат по-малко приложими и надеждни, ако той въведе счетоводна политика, която отразява резервите по бъдещи инвестиции в оценката на застрахователните договори, освен ако тези резерви засегнат договорните плащания. По-долу са дадени два примера за счетоводни политики, които отразяват тези резерви:

28.

Застрахователят може да преодолее опровержимата презумпция описана в параграф 27 ако, и само ако, останалите компоненти на промяната в счетоводните политики увеличат приложимостта и надеждността на неговите финансови отчети достатъчно, за да надделеят над намалението на приложимостта и надеждността, причинени от включването на резерви по бъдещи инвестиции. Например, да предположим, че съществуващите счетоводни политики на застрахователя за застрахователни договори включват прекомерно предпазливи предположения, зададени в началото, и дисконтов процент, определен от регулатор без пряко позоваване на пазарните условия, и пренебрегват някои внедрени опции и гаранции. Застрахователят може да направи своите финансови отчети по-приложими и не по-малко надеждни като премине към ориентирана към инвеститора обща счетоводна база, която е широко използвана и включва:

29.

При някои методи за оценка дисконтовият процент се използва за определяне сегашната стойност на бъдещ марж на печалба. Този марж на печалба след това се прилага за различни периоди като за целта се използва формула. При тези методи дисконтовият процент оказва влияние на оценката на пасива само индиректно. По-специално използването на не толкова подходящ дисконтов процент има ограничен или никакъв ефект върху оценката на пасива в началото. При други методи дисконтовият процент определя пряко оценката на пасива. В последния случай, тъй като въвеждането на дисконтов процент базиран на стойността на активите има по-значителен ефект, е много малко вероятно застрахователят да може да преодолее опровержимата презумпция описана в параграф 27.

30.

В някои счетоводни модели реализираните печалби или загуби от активи на застраховател имат пряк ефект върху оценката на някои или всички а) негови застрахователни пасиви, б) свързани отложени разходи за придобиване и в) свързани нематериални активи като описаните в параграфи 31 и 32. На застрахователя е разрешено, но не е задължен, да променя своите счетоводни политики така, че признатата, но нереализирана печалба или загуба от активи да повлияе на тези оценки по същия начин както реализирана печалба или загуба. Свързаната корекция на застрахователните пасиви (или отложени разходи за придобиване, или нематериални активи) се признава в капитала, ако, и само ако, нереализираните печалби или загуби се признават пряко в капитала. Тази практика понякога се описва като „двойно счетоводство“.

31.

За да изпълни разпоредбите на IFRS 3 Бизнес комбинации, застрахователят, на датата на придобиване, оценява по справедлива стойност поетите застрахователни пасиви и застрахователните активи придобити в бизнес комбинация. На застрахователя е позволено, но не е задължен, да използва разширено представяне, което разделя справедливата стойност на придобитите застрахователни договори на два компонента:

32.

Застраховател, придобиващ портфолио от застрахователни договори, може да използва разширеното представяне, описано в параграф 31.

33.

Нематериалните активи описани в параграфи 31 и 32 са изключени от обхвата на IAS 36 Обезценка на активи и IAS 38 Нематериални активи. IAS 36 и IAS 38 обаче се прилагат за списъците с клиенти и взаимоотношенията с клиенти, отразяващи очакването на бъдещи договори, които не са част от договорните застрахователни права и договорните застрахователни задължения, които са съществували на датата на бизнес комбинацията или прехвърлянето на портфолио.

34.

Някои застрахователни договори съдържат елемент на дискреционно участие както и гарантиран елемент. Издателят на такъв договор:

35.

Изискванията по параграф 34 се прилагат също и към финансов инструмент, който съдържа елемент на дискреционно участие. Освен това:

36.

Застраховател може да оповести информация, която идентифицира и обяснява сумите в неговите финансови отчети, произтичащи от застрахователни договори.

37.

За изпълнение разпоредбите на параграф 36 застрахователят оповестява:

38.

Застрахователят оповестява информация, която помага на потребителите да разберат размера, графика и несигурността на бъдещите парични потоци от застрахователните договори.

39.

За да спази разпоредбите на параграф 38, застрахователят оповестява:

40.

Преходните разпоредби в параграфи 41—45 се прилагат едновременно за образувание, което вече прилага IFRS, когато за първи път прилага настоящия IFRS и за образувание, което прилага IFRS за първи път.

41.

Едно образувание прилага настоящия IFRS за едногодишни периоди, започвайки на или след 1 януари 2005 г. Насърчава се по-ранното прилагане. Ако едно образувание прилага настоящия IFRS за по-ранен период, то оповестява този факт.

42.

Не е необходимо образуванието да прилага изискванията за оповестяване съгласно настоящия IFRS към сравнително информация, която се отнася за едногодишни периоди, започващи преди 1 януари 2005 г., с изключения на оповестяванията, изисквани съгласно параграф 37 буква а) и б) относно счетоводните политики и признатите активи, пасиви, приходи и разходи (и парични потоци, ако се използва директния метод).

43.

Ако е практически неизпълнимо прилагането на определено изискване от параграфи 10—35 към сравнителна информация, която се отнася за едногодишни периоди, започващи преди 1 януари 2005 г., образуванието оповестява този факт. Прилагането на теста за адекватност на пасивите (параграфи 15—19) към такава сравнителна информация може понякога да е практически неизпълнимо, но е малко вероятно да е практически неизпълнимо прилагането на други изисквания на параграфи 10—35 към такава сравнителна информация. IAS 8 обяснява термина „практически неизпълнимо“.

44.

При прилагане на параграф 39, буква в)iii) не е необходимо едно образувание да оповестява информация относно еволюцията на щетите, възникнали повече от пет години преди края на първата финансова година в която то прилага настоящия IFRS. Освен това, ако е практически неизпълнимо, когато едно образувание за първи път прилага настоящия IFRS, да подготви информация относно еволюцията на щетите, възникнали преди началото на най-ранния период за който образуванието представя пълна сравнителна информация, която изпълнява изискванията на настоящия IFRS, образуванието оповестява този факт.

45.

Когато даден застраховател променя своите счетоводни политики за застрахователни пасиви, на него му е позволено, но не е задължен, да прекласифицира някои или всички свои финансови активи „по справедлива цена чрез приход или разход“. Тази прекласификация е разрешена, ако застрахователят променя счетоводните си политики, когато за първи път прилага настоящия IFRS и извършва последваща промяна в политиката, разрешена с параграф 22. Прекласификацията е промяна в счетоводна политика и се прилага IAS 8.

1.

Целта на настоящия IFRS е да специфицира счетоводното отчитане за активи държани за продажба, както и представянето и оповестяването на преустановени дейности. По-специално, IFRS изисква:

2.

Изискванията за класифициране и представяне съгласно настоящия IFRS се прилагат към всички признати дълготрайни активи (1) и към всички групи за отписване на дадено образувание. Изискванията за оценка съгласно настоящия IFRS се прилагат към всички признати дълготрайни активи и групи за отписване (съгласно параграф 4), с изключение на активите, изброени в параграф 5, които продължават да бъдат оценявани в съответствие с посочения стандарт.

3.

Активи, класифицирани като дълготрайни активи съгласно IAS 1 Представяне на финансовите отчети (преработен през 2003 г.), не се прекласифицират като краткотрайни активи докато отговарят на критериите за класифициране като държани за продажба в съответствие с настоящия IFRS. Активи от категория, която образуванието обикновено разглежда като дълготрайни, които са придобити изключително с цел препродажба, не се класифицират като краткотрайни, освен ако отговарят на критериите за класифициране като държани за продажба съгласно настоящия IFRS.

4.

Понякога едно образувание се освобождава от група активи, възможно с някои пряко свързани пасиви, едновременно с една транзакция. Такава група за отписване може да бъде група от обекти, генериращи парични потоци, един обект, генериращ парични потоци, или част от обект, генериращ парични потоци (2). Групата може да включва всякакви активи и пасиви на образуванието, включително краткотрайни активи, краткосрочни задължения и активи, изключени по параграф 5 от изискванията за оценка съгласно настоящия IFRS. Ако дълготраен актив в обхвата на изискванията за оценка съгласно настоящия IFRS е част от група за отписване, изискванията за оценка на настоящия IFRS се прилагат към групата като цяло, така че групата се оценява по по-ниската от нейната преносна стойност и справедливата стойност минус разходите за продажба. Изискванията за оценка на индивидуалните активи и пасиви в рамките на групата за отписване са определени в параграфи 18, 19 и 23.

5.

Разпоредбите на настоящия IFRS (3), касаещи оценката, не се прилагат към следните активи, които са обхванати от изброените Стандарти като индивидуални активи или като част от група за отписване:

6.

Образуванието класифицира дълготраен актив (или група за отписване) като държан за продажба ако неговата преносна стойност се възстановява основно чрез продажба, а не чрез продължаваща употреба.

7.

За тази цел активът (или групата за отписване) трябва да бъде на разположение за незабавна продажба в настоящото си състояние, предмет само на условията, които са общоприети и обичайни за продажби на такива активи (или групи за отписване), и неговата продажба трябва да бъде много вероятна.

8.

За да бъде продажбата много вероятна, съответното ниво на управление трябва да бъде обвързано с план за продажба на актив (или група за отписване), като трябва да бъде инициирана и активна програма за намиране на купувач и изпълнение на плана. Освен това активът (или групата за отписване) трябва да бъдат активно предлагани на пазара за продажба по цена, която е разумна по отношение на неговата справедлива стойност. Също така продажбата трябва да отговаря на условията за признаване като завършена продажба в срок от една година от датата на класификацията, с изключение на разрешението по параграф 9, и действията, необходими за изпълнението на плана, трябва да показват, че е малко вероятно да бъдат направени значителни промени в плана или, че планът ще бъде оттеглен.

9.

Събития или обстоятелства могат да удължат срока за извършване на продажбата над една година. Удължаването на срока необходим за извършване на продажбата не пречи активът (групата за отписване) да бъде класифициран като държан за продажба, ако закъснението е предизвикано от събития или обстоятелства извън контрола на образуванието и има достатъчно доказателства, че образуванието се придържа към своя план за продажба на актива (или група за отписване). Такъв е случаят, когато са удовлетворени критериите от допълнение Б.

10.

Транзакциите по продажбите включват размяна на дълготрайни активи за други дълготрайни активи, когато размяната има търговско съдържание в съответствие с IAS 16 Имущество, заводи и оборудване.

11.

Когато едно образувание придобива дълготраен актив (или група за отписване) изключително с цел последваща продажба, то класифицира дълготрайния актив (или група за отписване) като държан за продажба на датата на придобиване, само ако е удовлетворено изискването по параграф 8 (с изключение на разрешението по параграф 9) и е много вероятно някои от другите критерии по параграфи 7 и 8, които не са удовлетворени на тази дата, да бъдат удовлетворени в най-кратък срок след придобиването (обикновено в рамките на три месеца).

12.

Ако критериите по параграфи 7 и 8 са удовлетворени след датата на балансовия отчет, образуванието не класифицира дълготрайния актив (или група за отписване) като държан за продажба в тези финансови отчети, които предстоят да бъдат издадени. Когато тези критерии са удовлетворени след датата на балансовия отчет, но преди оторизиране издаването на финансовите отчети, образуванието оповестява информацията, определена в параграф 41, букви а), б) и г) в бележките.

13.

Образуванието не класифицира като държан за продажба актив (или група за отписване), който предстои да бъде ликвидиран. Това е така защото неговата преносна стойност ще бъде възстановена предимно чрез продължаваща употреба. Ако групата за отписване, която следва да бъде ликвидирана, отговаря на критериите по параграф 32, букви а)—в), образуванието представя резултатите и паричните потоци на групата за отписване като преустановени дейности съгласно параграфи 33 и 34 на датата, на която използването и се преустановява. Дълготрайни активи (или групи за отписване), които следва да бъдат ликвидирани, включват дълготрайни активи (или групи за отписване), които следва да бъдат използвани до края на техния полезен живот и дълготрайни активи (или групи за отписване), които следва да бъдат закрити, а не продадени.

14.

Образуванието не отчита счетоводно дълготраен актив, който временно е бил изваден от употреба сякаш е бил ликвидиран.

15.

Едно образувание оценява дълготраен актив (или група за отписване), класифициран като държан за продажба, по по-ниската от неговата преносна стойност и справедлива стойност минус разходите за продажба.

16.

Ако наскоро придобит актив (или група за отписване) отговаря на критериите за класифициране като държан за продажба (виж параграф 11), прилагането на параграф 15 ще доведе до оценка на актива (или група за отписване) след първоначалното признаване по по-ниската от неговата преносна стойност, ако не е бил класифициран по този начин (например, стойност), и справедливата стойност минус разходите за продажба. Ако активът (или групата за отписване) е придобит като част от бизнес комбинация, той се оценява по справедлива стойност минус разходите за продажба.

17.

Когато се очаква продажбата да бъде извършена след повече от една година, образуванието оценява разходите за продажба по тяхната сегашна стойност. Всяко увеличение на сегашната стойност на разходите за продажба, което възниква с течение на времето, се представя в печалба или загуба като разход по финансирането.

18.

Непосредствено преди първоначалната класификация на актива (или групата за отписване) като държан за продажба, преносните стойности на актива (или всички активи и пасиви в групата) се оценяват в съответствие с приложимите IFRS.

19.

При последваща оценка на група за отписване преносните стойности на всички активи и пасиви, които не са в обхвата на изискванията за оценка по настоящия IFRS, но са включени в група за отписване, класифицирана като държана за продажба, се оценяват повторно в съответствие с приложимите IFRS преди справедливата стойност минус разходите за продажба на групата за отписване да бъде оценена повторно.

20.

Образуванието признава загуба от обезценка за всяко първоначално или последващо намаление в отчетната стойност на актива (или групата за отписване) до справедливата стойност минус разходите за продажба, доколкото не е била призната в съответствие с параграф 19.

21.

Образуванието признава печалба за всяко последващо увеличение в справедливата стойност минус разходите за продажба на актив, но не повече от акумулираната загуба от обезценка, която е била призната или съгласно настоящия IFRS, или преди това съгласно IAS 36 Обезценка на активи.

22.

Образуванието признава печалба за всяко последващо увеличение в справедливата стойност минус разходите за продажба на група за отписване:

23.

Загубата от обезценка (или всяка последваща печалба), призната за група за отписване, редуцира (или увеличава) преносната стойност на дълготрайните активи в групата, които са в обхвата на изискванията за оценяване съгласно настоящия IFRS, по реда на разпределяне определен в параграфи 104, букви а) и б) и 122 от IAS 36 (преработен през 2004 г.).

24.

Печалба или загуба, непризнати преди към датата на продажбата на дълготраен актив (или група за отписване), се признават на датата на отписване. Изискванията за отписване са определени в:

25.

Образуванието не амортизира дълготраен актив, когато е класифициран като държан за продажба или когато е част от група за отписване, класифицирана като държана за продажба. Лихви и други разходи, които могат да се отнесат към пасивите на група за отписване, класифицирана като държана за продажба, продължават да бъдат признавани.

26.

Ако едно образувание е класифицирало актив (или група за отписване) като държан за продажба, но критериите съгласно параграфи 7—9 вече не се удовлетворяват, образуванието прекратява класифицирането на активите (или групи за отписване) като държани за продажба.

27.

Образуванието оценява дълготраен актив, чието класифициране като държан за продажба е прекратено (или е прекратено включването му в група за отписване, класифицирана като държана за продажба) по по-ниската от:

28.

Образуванието включва всяка необходима корекция в преносната стойност на дълготраен актив, който е престанал да бъде класифициран като държан за продажба, в приходите (5) от продължаваща дейност в периода в който критериите по параграфи 7—9 вече не се удовлетворяват. Образуванието представя корекцията в същата рубрика на отчета за приходи и разходи, използвана за представяне на печалба или загуба, ако има такава, призната в съответствие с параграф 37.

29.

Ако едно образувание отстрани отделен актив или пасив от групата за отписване, класифицирана като държана за продажба, останалите активи и пасиви от групата за отписване, които трябва да бъдат продадени, продължават да бъдат оценявани като група само, ако групата отговаря на критериите по параграфи 7—9. С други думи, останалите дълготрайни активи от групата, които поотделно отговарят на критериите за класифициране като държани за продажба, се оценяват поотделно по по-ниските от техните преносни стойности и справедливите стойности минус разходите за продажба на тази дата. Всички дълготрайни активи, които не отговарят на критериите престават да бъдат класифицирани като държани за продажба съгласно параграф 26.

30.

Образуванието представя и оповестява информация, която дава възможност на потребителите на финансовите отчети да оценят финансовите резултати от преустановените дейности и продажби на дълготрайни активи (или групи за отписване).

31.

Компонентът на образуванието включва операции и парични потоци, които могат да бъдат ясно разграничени, оперативно и за целите на финансовата отчетност, от останалото образувание. С други думи, компонент на образувание е обект, генериращ парични потоци или група обекти, генерираща парични потоци, докато са държани за употреба.

32.

Преустановена дейност е компонент на образувание, който или е бил продаден, или е класифициран като държан за продажба,

и

33.

Образуванието оповестява:

34.

Образуванието представя отново оповестяванията по параграф 33 за предшестващи периоди, представени във финансовите отчети, така че оповестяванията да се отнасят до всички дейности, които са били преустановени към датата на балансовия отчет за последния представен период.

35.

Корекции в текущия период по отношение на суми, представени по-рано в преустановени дейности, които са свързани пряко с освобождаването от преустановена дейност в предишен период, се класифицират отделно в преустановени дейности. Естеството и сумата на такива корекции се оповестяват. Следват примери за обстоятелствата при които могат да възникнат тези корекции:

36.

Ако едно образувание прекрати класифицирането на компонент на образувание като държан за продажба, резултатите от операциите на компонента, представени по-рано в преустановени дейности съгласно параграфи 33—35, се прекласифицират и се включват в дохода от продължаващи дейности за целия представен период. Сумите за предшестващи периоди се описват като представени наново.

37.

Всяка печалба или загуба след последващата оценка на дълготраен актив (или група за отписване), класифициран като държан за продажба, който не отговаря на определението за преустановена дейност, се включва в печалбата или загубата от продължаващи дейности.

38.

Образуванието представя дълготраен актив, класифициран като държан за продажба, и активите на група за отписване, класифицирана като държана за продажба, отделно от други активи в балансовия отчет. Пасивите на група за отписване, класифицирана като държана за продажба, се представят отделно от други пасиви в балансовия отчет. Тези активи и пасиви не се компенсират и представят като една сума. Основните категории активи и пасиви, класифицирани като държани за продажба, се оповестяват отделно или на лицевата страна на балансовия отчет, или в бележките, с изключение на разрешенията по параграф 39. Образуванието представя отделно всеки акумулиран приход или разход, признат пряко в капитала, който се отнася до дълготраен актив (или група за отписване), класифициран като държан за продажба.

39.

Ако групата за отписване е наскоро придобито дъщерно дружество, което отговаря на критериите за класифициране като държано за продажба след придобиване (виж параграф 11), не се изисква оповестяване на основните категории активи и пасиви.

40.

Образуванието не прекласифицира или представя отново суми, представени за дълготрайни активи или за активи и пасиви на групи за отписване, класифицирани като държани за продажба, в балансовите отчети за предшестващи периоди, за да отрази класификацията в балансовия отчет за последния представен период.

41.

Образуванието оповестява следната информация в бележките в периода в който един дълготраен актив (или група за отписване) или е бил класифициран като държан за продажба, или продаден:

42.

Ако се прилага параграф 26 или параграф 29, образуванието оповестява, през периода на вземането на решение за промяна на плана за продажба на дълготрайния актив (или групата за отписване), описание на фактите и обстоятелствата, водещи до решението и ефекта от решението върху резултатите от операциите за периода и всички представени предшестващи периоди.

43.

IFRS се прилага перспективно към дълготрайни активи (или групи за отписване), които отговарят на критериите за класифициране като държани за продажба и дейности, които отговарят на критериите за класифициране като преустановени след датата на влизане в сила на IFRS. Образуванието може да прилага изискванията на IFRS към всички дълготрайни активи (или групи за отписване), които отговарят на критериите за класифициране като държани за продажба и дейности, които отговарят на критериите за класифициране като преустановени след всяка дата преди датата на влизане в сила на IFRS при условие, че оценките и друга информация, необходими за прилагането на IFRS, са били получени по времето когато тези критерии първоначално са били удовлетворени.

44.

Образуванието прилага настоящия IFRS за годишни периоди, започващи от 1 януари 2005 г. Насърчава се по-ранното прилагане. Ако едно образувание прилага IFRS за период, започващ преди 1 януари 2005 г., то оповестява този факт.

45.

Настоящият IFRS отменя IAS 35 Преустановявани дейности.

а)

при придобиване на репутация и нематериални активи, придобити в бизнес комбинации, за които датата на споразумението е на или след 31 март 2004 г.;

б)

към всички други активи за едногодишни периоди, започващи на или след 31 март 2004 г.

1.

Целта на настоящия стандарт е да определи процедурите, които едно образувание прилага, за да гарантира, че неговите активи се отчитат по стойност не по-висока от тяхната възстановима стойност. Даден актив се отчита по по-висока от възстановимата му стойност ако неговата преносна стойност надвишава стойността, която може да бъде възстановена чрез използване или продажба на актива. В такъв случай активът се описва като обезценен и стандартът изисква образуванието да признае загуба от обезценка. Стандартът определя също и кога едно образувание трябва да възстанови загубата от обезценка, и препоръчва оповестявания.

2.

Настоящият стандарт се прилага при отчитане обезценката на всички активи, освен:

3.

Настоящият стандарт не се прилага за стоково-материални запаси, активи, произтичащи от договори за строителство, активи по отсрочени данъци, активи, произтичащи от доходи на работници и служители или активи, класифицирани като държани за продажба (или включени в група за отписване, класифицирана като държана за продажба) тъй като съществуващите стандарти, приложими към тези активи съдържат изисквания за признаване и оценяване на тези активи.

4.

Настоящият стандарт се прилага за финансови активи, класифицирани като:

За обезценка на други финансови активи виж IAS 39.

5.

Настоящият стандарт не се прилага към финансови активи в обхвата на IAS 39, инвестиционни имоти, оценени по справедлива стойност в съответствие с IAS 40, или биологични активи, отнасящи се до земеделска дейност, оценени по справедлива стойност намалена с разходите по продажбата съгласно IAS 41. Настоящият стандарт, обаче, се прилага към активи, които се отчитат по преоценена стойност (т.е. справедлива стойност) в съответствие с други стандарти, например, моделът за преоценка в IAS 16 Имущество, заводи и оборудване. Дали преоценен актив може да бъде обезценен зависи от базата, използвана за определяне на справедливата стойност:

6.

Термините по-долу се използват в настоящия стандарт със значение:

7.

Параграфи 8—17 конкретизират кога се определя възстановимата стойност. Тези изисквания използват термина „актив“, но се отнасят в еднаква степен за индивидуални активи или обекти, генериращи парични потоци. Останалата част от настоящия стандарт се структурира както следва:

8.

Един актив е обезценен, когато неговата преносна стойност надвишава неговата възстановима стойност. Параграфи 12—14 описват някои индикации за възникването на загуба от преоценка. Ако присъства някоя от тези индикации, от образуванието се изисква да извърши официална оценка на възстановимата стойност. С изключение на описаното в параграф 10, настоящият стандарт не изисква от образуванието да извърши официална оценка на възстановимата стойност, ако не съществува индикация за загуба от обезценка.

9.

Едно образувание преценява на всяка отчетна дата дали съществува някаква индикация, че даден актив може да бъде обезценен. Ако съществува такава индикация, образуванието оценява приблизително възстановимата стойност на актива.

10.

Независимо от това дали има някаква индикация за обезценка, образуванието:

11.

Способността на даден нематериален актив да генерира достатъчно бъдещи икономически ползи, за да възстанови своята преносна стойност, обикновено е по-несигурна преди активът да бъде на разположение за употреба, отколкото след като е на разположение за употреба. Следователно настоящият стандарт изисква образуванието да тества за обезценка, най-малко един път годишно, преносната стойност на нематериален актив, който още не е на разположение за употреба.

12.

Когато преценява дали съществува индикация за обезценяването на актив, образуванието взема предвид като минимум следните индикации:

13.

Списъкът от параграф 12 не е изчерпателен. Образуванието може да определи други индикации, че активът може да бъде обезценен и те биха изисквали образуванието да определи възстановимата стойност на актива или, за репутация, да извърши тест за обезценка в съответствие с параграфи 80—99.

14.

Данни от вътрешната отчетност, които показват, че активът може да бъде обезценен, включват наличието на:

15.

Както беше посочено в параграф 10 настоящият стандарт изисква нематериален актив с неопределен полезен живот или такъв който още не е на разположение за употреба, както и репутацията, да бъдат тествани за обезценка поне един път годишно. Освен когато се прилагат изискванията по параграф 10, концепцията за същественост се прилага, когато се определя дали възстановимата стойност на актив трябва да бъде изчислена. Например, ако предишни изчисления показват, че възстановимата стойност на актив е значително по-висока от неговата преносна стойност, не е необходимо образуванието да преоценява възстановимата стойност на актива, ако не са възникнали събития, които биха елиминирали тази разлика. Също така, предишен анализ може да показва, че възстановимата стойност на актив не е чувствителна към една (или повече) от индикациите, включени в параграф 12.

16.

Като илюстрация на параграф 15, ако пазарните лихвени проценти или други пазарни норми на възвращаемост на инвестициите са се увеличили през периода, от образуванието не се изисква да извършва официална оценка на възстановимата стойност на актив в следните случаи:

17.

Ако има признак, че даден актив може да бъде обезценен, това може да означава, че оставащият полезен живот, методът на амортизация или остатъчната стойност за актива трябва да бъдат преразгледани и коригирани в съответствие със стандарта, приложим към актива, дори ако за актива не призната никаква загуба от обезценка.

18.

Настоящият стандарт определя възстановимата стойност като по-високата от справедливата стойност на актива или на обекта, генериращ парични потоци, намалена с разходите за продажба, и неговата стойност в употреба. Параграфи 19—57 определят изискванията за оценяване на възстановима стойност. Тези изисквания използват термина „актив“, но се прилагат в еднаква степен към индивидуален актив или обект, генериращ парични потоци.

19.

Не винаги е необходимо да се определят едновременно справедливата стойност на актива, намалена с разходите по продажбата, и неговата стойност в употреба. Ако някоя от тези стойности надвишава преносната стойност на актива, активът не е обезценен и не е необходимо да се изчислява другата стойност.

20.

Може да е възможно да се определи справедлива стойност намалена с разходите за продажба, дори ако активът не се търгува на активния пазар. Понякога, обаче, не е възможно да се определи справедлива стойност намалена с разходите за продажба тъй като няма база за извършване на надеждни изчисления на сумата, която може да бъде получена от продажбата на актива в пряка сделка между знаещи и желаещи страни. В такъв случай образуванието може да използва стойността в употреба на актива като негова възстановима стойност.

21.

Ако няма причина да се приеме, че стойността в употреба на актива съществено надвишава неговата справедлива стойност намалена с разходите за продажба, справедливата стойност на актива намалена с разходите за продажба може да бъде използвана като негова възстановима стойност. Такъв често е случаят за актив, държан за ликвидация. Това е така, защото стойността в употреба на актив държан за ликвидация ще се състои основно от нетните постъпления от ликвидация, тъй като бъдещите парични потоци от продължаваща употреба на актива до неговото ликвидиране е вероятно да бъдат незначителни.

22.

Възстановима стойност се определя за индивидуален актив, освен ако активът не генерира парични постъпления, които до голяма степен са независими от тези от други активи или групи активи. Ако случаят е такъв, възстановима стойност се определя за обект, генериращ парични потоци, към който принадлежи активът (виж параграфи 65—103), освен ако:

23.

В някои случаи приблизителните изчисления, средните стойности и кратките изчисления могат да осигурят достатъчно приближение на подробните изчисления, изложени в настоящия стандарт за определяне на справедливата стойност, намалена с разходите по продажбата, или стойността в употреба.

24.

Параграф 10 изисква нематериален актив с неопределен полезен живот да бъде тестван за обезценка ежегодно, сравнявайки неговата преносна стойност с неговата възстановима стойност, независимо от това дали има индикация, че той може да бъде обезценен. Най-актуалното подробно изчисляване на възстановимата стойност на такъв актив, извършено в предишен период, може да бъде използвано в теста за обезценка за този актив през текущия период при условие, че всички критерии по-долу са изпълнени:

25.

Най-доброто доказателство за справедлива стойност на актив, намалена с разходите по продажбата, е цената в обвързващ договор за продажба при пряка сделка, коригирана за пределни разходи, които биха могли пряко да се отнесат към ликвидацията на актива.

26.

Ако няма обвързващ договор за продажба, но активът се търгува на активния пазар, справедливата стойност намалена с разходите по продажбата е пазарната цена на актива намалена с разходите по ликвидацията. Определената пазарна цена обикновено е текущата цена „продава“. Когато няма текущи цени „продава“, цената на последната транзакция може да осигури база от която да се изчисли справедливата стойност минус разходи по продажбата при условие, че не е имало значителна промяна в икономическите обстоятелства между датата на транзакцията и датата на която е извършено изчислението.

27.

Ако няма обвързващ договор за продажба или активен пазар за актива, справедливата стойност минус разходите по продажбата се базира на най-добрата налична информация, отразяваща сумата, която образуванието би могло да получи, на датата на балансовия отчет, от продажбата на актива при пряка сделка между знаещи и желаещи страни, след приспадане на разходите по продажбата. При определянето на тази сума образуванието взема предвид резултата от последните транзакции за подобни активи в рамките на същия отрасъл. Справедливата стойност минус разходите по продажбата не отразява принудителна сделка, освен ако мениджмънтът не е принуден да продава незабавно.

28.

Разходите по извеждане на актива, с изключение на признатите като задължения, се приспадат при определяне на справедливата стойност минус разходите по продажбата. Примери за такива разходи са разходите за правни услуги, държавни такси и подобни такси по сделката, разходи по преместване на актива и преки пределни разходи за довеждане на актива до състояния за продажба. Доходите при прекратяване на трудови правоотношения (съгласно IAS 19 Доходи на работници и служители) и разходите, свързани с намаляване или реорганизация на дейността след извеждане на актив, не са преки пределни разходи за извеждане на актива.

29.

Понякога продажбата на актив изисква от купувача да поеме задължение и има само справедлива стойност минус разходи по продажбата за актива и за задължението. Параграф 78 обяснява процедурата при такива случаи.

30.

При изчисляване на стойността в употреба на актива се отразяват следните елементи:

31.

Приблизителната оценка на стойността в употреба на актива включва следните стъпки:

32.

Елементите, изброени в параграф 30, букви б), г) и д) могат да бъдат отразени или като корекции на бъдещите парични потоци, или като корекции на дисконтовия процент. Който и подход да избере образуванието, за да отрази очакванията на възможни отклонения в сумата или графика на бъдещите парични потоци, резултатът трябва да отразява очакваната сегашна стойност на бъдещите парични потоци, т.е. средно претеглената от всички възможни резултати. Допълнение А дава допълнителни насоки за използването на методи за сегашна стойност при оценка на стойността в употреба на актива.

33.

При оценяване стойността в употреба образуванието:

34.

Мениджмънтът преценява логичността на предположенията, върху които се базират неговите текущи прогнози за парични потоци като проучва причините за различията между прогнозите за предишни парични потоци и фактически парични потоци. Мениджмънтът гарантира, че предположенията на които се основават неговите проекти за текущи парични потоци са съвместими с минали действителни парични потоци при условие, че ефектите от последващи събития или обстоятелства, които не са съществували, когато тези действителни парични потоци са били генерирани, го правят уместно.

35.

Не съществуват подробни, ясни и надеждни финансови бюджети/прогнози за бъдещи парични потоци за периоди по-дълги от пет години. Поради тази причина оценките на мениджмънта за бъдещи парични потоци са базирани на последните бюджети/прогнози за максимум пет години. Мениджмънтът може да използва прогнози за парични потоци, базирани на финансови бюджети/прогнози за период по-дълъг от пет години, ако има увереност, че тези прогнози са надеждни и може да покаже способността си, на базата на минал опит, да прогнозира точно паричните потоци за този по-дълъг период.

36.

Прогнозите за паричните потоци до края на полезния живот на актива се правят чрез екстраполиране на прогнози за парични потоци, базирани на финансови бюджети/прогнози, използвайки темпа на растеж за няколко поредни години. Този темп е постоянен или намаляващ, освен ако увеличение в темпа съответства на обективната информация относно продукта или жизнения цикъл на дадена дейност. Ако има основание за това, темпът на растеж е нулев или отрицателен.

37.

Когато условията са благоприятни, конкурентни фирми могат да навлязат на пазара и да ограничат растежа. Следователно предприятията ще срещнат затруднения да надвишат средния исторически темп на растеж в дългосрочен план (да кажем, двадесет години) за продуктите, дейностите, държавата или държавите, в които образуванието осъществява дейност, или за пазара, на който се използва активът.

38.

При използване на информацията от финансови бюджети/прогнози образуванието взема предвид дали информацията отразява логични и достоверни предположения и представя най-добрата преценка на мениджмънта за групата икономически условия, които се очакват през останалия полезен живот на актива.

39.

Оценките на бъдещите парични потоци включват:

40.

Оценките за бъдещи парични потоци и дисконтовият процент отразяват последователни предположения за увеличения в цените, причинени от обща инфлация. Следователно, ако дисконтовият процент включва ефекта от увеличенията в цените в резултат от обща инфлация, бъдещите парични потоци се оценяват като номинална величина. Ако дисконтовият процент изключва ефекта от ценовите увеличения в резултат на обща инфлация, бъдещите парични потоци се оценяват като реална величина (но включват бъдещи специфични ценови увеличения или намаления).

41.

Прогнозите за изходящи парични потоци включват тези за ежедневно обслужване на актива, както и бъдещи общи разходи, които могат да бъдат отнесени пряко или разпределени на разумна и последователна основа, към употребата на актива.

42.

Когато преносната стойност на даден актив не включва всички изходящи парични потоци, които възникват преди активът да е готов за употреба или продажба, оценката на бъдещи изходящи парични потоци включва оценка на всички възможни изходящи парични потоци, които се очаква да възникнат преди активът да е готов за употреба или продажба. Например, такъв е случаят със сграда в процес на строеж или проектиране, който все още не е приключил.

43.

За да се избегне двойното оценяване, оценката а бъдещи парични потоци не включва:

44.

Бъдещите парични потоци се оценяват за актива в текущото му състояние. Оценките за бъдещи парични потоци не включват преценени бъдещи парични постъпления или изходящи парични потоци, които се очаква да възникнат от:

45.

Тъй като бъдещите парични потоци се оценяват предвид текущото състояние на актива, стойността в употреба не отразява:

46.

Преструктурирането е програма, която е планирана и контролирана от мениджмънта и съществено изменя или обхвата на дейността на образуванието, или начина по който тази дейност се осъществява. IAS 37 Провизии, условни задължения и условни активи съдържа насоки кога образуванието е предприело преструктуриране.

47.

Когато едно образувание е предприело преструктуриране, някои активи е вероятно да бъдат засегнати от това преструктуриране. След като образуванието е предприело преструктурирането:

Пример 5 илюстрира ефекта от бъдещо преструктуриране върху изчисляването на стойността в употреба.

48.

Докато образуванието извършва разходи, които подобряват или повишават резултата от дейността на актива, оценките на бъдещи парични потоци не включват очакваните бъдещи парични постъпления, които се очаква да възникнат от увеличението на икономическите ползи, свързани с изходящия паричен поток (виж пример 6).

49.

Оценките на бъдещите парични потоци включват бъдещите изходящи парични потоци, необходими за поддържане нивото на икономически ползи, които се очаква да възникнат от актива в текущото му състояние. Когато даден обект, генериращ парични потоци, се състои от активи с различно оценен полезен живот, като те всички са от основно значение за дейността на обекта, замяната на активи с по-кратък живот се приема като част от ежедневното обслужване на обекта при оценяване на бъдещи парични потоци, свързани с обекта. Също така, когато самостоятелен актив се състои от компоненти с различно оценен полезен живот, замяната на компонентите с по-кратък живот се счита за част от ежедневното обслужване на актива при оценяване на бъдещите парични потоци, генерирани от актива.

50.

Оценките на бъдещи парични потоци не включват:

51.

Очакваните бъдещи парични потоци отразяват предположения, които са съвместими с начина на определяне на дисконтовия процент. В противен случай ефектът от някои предположения може да бъде отразен два пъти или да не бъде взет под внимание. Тъй като стойността на парите във времето се изчислява чрез дисконтиране на очакваните бъдещи парични потоци, тези парични потоци изключват паричните постъпления или разходи от финансовите дейности. Аналогично, тъй като дисконтовият процент се определя преди данъчно облагане, бъдещите парични потоци се изчисляват също преди данъчно облагане.

52.

Оценяването на нетните парични потоци, които се очаква да бъдат получени (или платени) по повод ликвидацията на актива в края на неговия полезен живот представляват сумата, която образуванието очаква да получи от продажбата на актива в пряка сделка между информирани и желаещи страни, след приспадане на очакваните разходи по продажбата.

53.

Оценяването на нетните парични потоци, които се очаква да бъдат получени (или платени) по повод ликвидацията на актива в края на неговия полезен живот се извършва по начин подобен на определянето на справедливата стойност на актива минус разходите по продажбата, освен че при оценяването на тези нетни парични потоци:

54.

Бъдещите парични потоци се оценяват във валутата в която те ще бъдат генерирани и след това дисконтирани с дисконтов процент, подходящ за тази валута. Образуванието обръща сегашната стойност по спот курса на датата на изчисляването на стойността в употреба.

55.

Сконтовият процент (проценти) е процент (проценти) преди данъчен ефект, който отразява (т) текущите пазарни оценки на:

56.

Процент, който отразява текущите пазарни оценки на стойността на парите във времето и специфичните за актива рискове, е възвръщаемостта, която инвеститорите биха изисквали при избора на инвестиция, която би генерирала парични потоци в размер, период и рисков профил, аналогични на тези, които образуванието очаква да извлече от актива. Този процент се изчислява с помощта на процента, присъщ на текущи пазарни сделки за подобни активи или чрез среднопретеглената стойност на капитала на образувание, търгувано на борсата, което притежава един единствен актив (или портфолио от активи) с начин на употреба и рискове подобни на разглеждания актив. Дисконтовият проценти), използван за оценка на стойността в употреба на актива, не отразява рисковете, за които са били коригирани оценките на бъдещия паричен поток. Иначе казано, ефектът от някои предположения ще бъде отразен два пъти.

57.

Когато специфичен за актива процент не може да бъде намерен директно от пазара, образуванието използва заместители, за да оцени дисконтовият процент. Допълнение А дава допълнителни насоки за оценката на дисконтовия процент при такива случаи.

58.

Параграфи 59—64 определят изискванията за признаване и оценяване на загубите от обезценка за индивидуален актив, различен от репутация. Признаването и оценяването на загубите от обезценка за обекти, генериращи парични потоци, и репутация се разглеждат в параграфи 65—108.

59.

Единствено в случай, че възстановимата сума на актив е по-ниска от неговата преносна стойност, преносната стойност на актива се намалява до неговата възстановима стойност. Това намаление представлява загуба от обезценка.

60.

Загуба от обезценка се признава веднага в приходи или разходи, освен ако активът се отчита по преоценена стойност съгласно друг стандарт (например, съгласно модела за преоценка в IAS 16 Имущество, заводи и оборудване). Всяка загуба от обезценка на преоценен актив се третира като намаление на преоценъчния резерв съгласно друг стандарт.

61.

Загуба от обезценка на непреоценен актив се признава в приходи или разходи. Загуба от обезценка на преоценен актив, обаче, се признава пряко за сметка на излишък от преоценъчен резерв за актива доколкото загубата от обезценка не надвишава сумата на преоценъчния резерв за същия този актив.

62.

Когато размерът на изчислената загуба от обезценка е по-висок от преносната стойност на актива, за който се отнася, образуванието признава пасив единствено в случай, че това се изисква от друг стандарт.

63.

След признаване на загуба от обезценка, амортизационната сума на актива се коригира за бъдещи периоди, за да се разпредели ревизираната преносна стойност на актива след приспадане на неговата остатъчна стойност (ако има такава), на систематична база, за остатъка от полезния му живот.

64.

Ако е призната загуба от обезценка, всички свързани активи или задължения по отсрочени данъци се определят съгласно IAS 12 Данъци върху дохода чрез съпоставяне на ревизираната преносна стойност на актива с данъчната му основа (виж пример 3).

65.

Параграфи 66—108 определят изискванията за идентифициране на обект, генериращ парични потоци, към който принадлежи активът и за определяне на преносната стойност на, и признаване на загубите от обезценка за, обект, генериращ парични потоци, и репутация.

66.

Ако съществуват някакви признаци, че един актив може да бъде обезценен, възстановимата стойност се оценява за отделен актив. Ако е невъзможно да се оцени възстановимата стойност на отделния актив, образуванието определя възстановимата стойност на обекта, генериращ парични потоци, към който принадлежи активът (обект, генериращ парични потоци, на актива).

67.

Възстановимата стойност на отделен актив не може да бъде определена, ако:

В такива случаи, стойността в употреба и оттам, възстановимата стойност, могат да бъдат определени само за обекта, генериращ парични потоци, на актива.

68.

Както е посочено в параграф 6, генериращият парични потоци обект на актива е най-малката група активи, която включва актива и генерира парични постъпления, които до голяма степен са независими от паричните постъпления от други активи или групи активи. Идентифицирането на обект, генериращ парични потоци, предполага преценка на обстоятелствата. Ако възстановимата стойност не може да бъде определена за отделен актив, образуванието идентифицира най-малката съвкупност от активи, която генерира до голяма степен независими парични постъпления.

69.

Паричните постъпления са постъпления от пари и парични еквиваленти, получени от страни извън образуванието. Когато определя дали паричните постъпления от актива (или група активи) са до голяма степен независими от паричните постъпления от други активи (или групи активи), образуванието взема предвид различни фактори, включително това как мениджмънтът контролира дейността на образуванието (например, по производствени линии, дейности, отделни обекти, районни или регионални зони), или как мениджмънтът взема решения за продължаване или прекратяване използването на активите или дейността на образуванието. Пример 1 илюстрира идентифицирането на обект, генериращ парични потоци.

70.

Ако за произведеното от един актив или група активи съществува активен пазар, този актив или група активи се идентифицира като обект, генериращ парични потоци, дори ако част или цялата продукция се използва за вътрешни нужди. Ако паричните постъпления, генерирани от актив или обект, генериращ парични потоци, са засегнати от вътрешно трансферно ценообразуване, образуванието използва най-добрата преценка на мениджмънта за бъдеща/и) цена/и), която би могла да бъде постигната в пряка сделка, при изчисляването на:

71.

Дори ако част или цялата продукция на един актив или група активи се използва от други обекти на образуванието (например, полуфабрикати), този актив или група активи формира отделен обект, генериращ парични потоци, ако образуванието може да продаде продукцията на активния пазар. Това е така защото активът или групата активи би могъл да генерира парични постъпления, които да са до голяма степен независими от паричните постъпления от други активи или групи активи. При използване на информация, основаваща се на финансови бюджети/прогнози, свързана с такъв обект, генериращ парични потоци, или с някакъв друг актив или обект, генериращ парични потоци, засегнати от вътрешно трансферно ценообразуване, образуванието коригира тази информация, ако вътрешните трансферни цени не отразяват най-добрата преценка на мениджмънта за бъдещи цени, които биха могли да бъдат постигнати в пряка сделка.

72.

Генериращите парични потоци обекти се определят като такива последователно през различните отчетни периоди за същия актив или видове активи, освен ако промяната е оправдана.

73.

Ако образуванието установи, че един актив спада към генериращ парични потоци обект, различен от този в предходни периоди, или, че са били променени видовете активи агрегирани за генериращия парични потоци обект на актива, параграф 130 изисква оповестявания относно обекта, генериращ парични потоци, ако е призната или приспадната загуба от обезценка за обекта, генериращ парични потоци.

74.

Възстановимата стойност на генериращия парични потоци обект е по-висока от неговата справедлива стойност минус разходите за продажба и неговата стойност в употреба. За определяне на възстановимата стойност на генериращия парични потоци обект всяка препратка в параграфи 19—57 към „актив“ гласи „обект, генериращ парични потоци“.

75.

Преносната стойност на генериращ парични потоци обект се определя на база, съвместима с начина на определяне на възстановимата стойност на обекта, генериращ парични потоци.

76.

Преносната стойност на обекта, генериращ парични потоци:

Това е така, защото справедливата стойност минус разходите по продажбата и стойността в употреба на обект, генериращ парични потоци, се определят като се изключват паричните потоци свързани с активи, които не са част от обект, генериращ парични потоци и пасиви, които са били признати (виж параграфи 28 и 43).

77.

Когато активите са групирани за оценка на възстановимостта им, е важно в обекта, генериращ парични потоци, да се включат всички активи, които генерират или се използват за генериране на съответния поток от парични постъпления. В противен случай, генериращият парични потоци обект може да изглежда напълно възстановим, когато всъщност е налице загуба от обезценката му. В някои случаи, въпреки че определени активи допринасят за очакваните бъдещи парични потоци от генериращия парични потоци обект, те не могат да бъдат разпределени към генериращия парични потоци обект на разумна и последователна основа. Такива могат да бъдат репутацията или корпоративните активи, например, активи на централата на образуванието. Параграфи 80—103 обясняват третирането на такива активи при проверка на обекта, генериращ парични потоци, за обезценка.

78.

Може да се наложи да се вземат предвид някои признати пасиви, за да се определи възстановимата стойност на обекта, генериращ парични потоци. Това може да се случи, ако продажбата на обект, генериращ парични потоци, изисква купувачът да поеме пасива. В такъв случай справедливата стойност минус разходите за продажба (или очакваният паричен поток от окончателното освобождаване) на обекта, генериращ парични потоци, се формира от очакваната продажна цена за активите на обекта, генериращ парични потоци, заедно с пасива, минус разходите по освобождаването. За да може да се извърши разумно сравнение между преносната стойност на обекта, генериращ парични потоци, и неговата възстановима стойност, преносната стойност на пасива се приспада при определяне както на стойността в употреба на обекта, генериращ парични потоци, така и на преносната му стойност.

79.

С оглед удобство, възстановимата стойност на обекта, генериращ парични потоци, понякога се определя след като се вземат предвид активите, които не са част от обекта, генериращ парични потоци (например, вземания или други финансови активи) или пасиви, които са били признати (например, задължения, пенсии и други провизии). В такива случаи преносната стойност на обекта, генериращ парични потоци, се увеличава с преносната стойност на тези активи и се намалява с преносната стойност на тези пасиви.

80.

При проверка на обезценката, репутацията придобита в бизнес комбинация, от датата на придобиване, се разпределя към всеки един от обектите, генериращи парични потоци, на придобиващия, или групи обекти, генериращи парични потоци, за които се очаква да извлекат полза от синергията на комбинацията, независимо от това дали други активи или пасиви на придобивания са предназначени за тези обекти или групи обекти. Всеки обект или група обекти, към които по този начин се разпределя репутацията:

81.

Репутация, придобита в бизнес комбинация, представлява плащане извършено от придобиващия срещу което се очакват бъдещи икономически ползи от активите, които не могат да бъдат идентифицирани и признати поотделно. Репутацията не генерира парични потоци независимо от други активи или групи активи, и често допринася за парични потоци от множество обекти, генериращи парични потоци. Репутацията понякога не може да бъде разпределена безусловно към индивидуални обекти, генериращи парични потоци, а само към групи обекти, генериращи парични потоци. В резултат на това, най-ниското ниво в образуванието, на което се извършва контрол на репутацията за вътрешноуправленски цели, понякога включва редица обекти, генериращи парични потоци, към които се отнася репутацията, но към които тя не може да бъде разпределена. Позоваванията в параграфи 83—99 на обект, генериращ парични потоци, към който е разпределена репутация, трябва да включват още и позовавания на група обекти, генериращи парични потоци, към които е разпределена репутация.

82.

Прилагането на изискванията по параграф 80 води до проверка на репутацията за обезценка на ниво, което отразява начина по който образуванието ръководи своята дейност, с която обикновено се свързва репутацията. Следователно, разработването на допълнителни системи за отчетност обикновено не е необходимо.

83.

Обект, генериращ парични потоци, към който се разпределя репутацията за целите на проверката за обезценка, не може да съответства на нивото, на което репутацията се разпределя в съответствие с IAS 21 Ефекти от промените във валутните курсови за оценяване на положителните и отрицателните курсови разлики. Например, ако дадено образувание трябва, съгласно IAS 21, да разпредели репутация до относителни ниски нива за оценяване на положителните и отрицателните курсови разлики, не е необходимо то да проверява репутацията за обезценка на същото ниво, освен ако контролира репутацията на това ниво за вътрешноуправленски цели.

84.

Ако първоначалното разпределение на репутацията, придобита в бизнес комбинация, не може да бъде завършено преди края на едногодишния период, в който е осъществена бизнес комбинацията, това първоначално разпределение следва да бъде завършено преди края на първия едногодишен период, започващ след датата на придобиване.

85.

Съгласно IFRS 3 Бизнес комбинации, ако първоначалното отчитане за бизнес комбинация може да бъде осъществено само условно в края на периода, в който е осъществена бизнес комбинацията, придобиващият:

При тези обстоятелства може да се окаже невъзможно да бъде завършено първоначалното разпределение на репутация, придобита в комбинация преди края на едногодишния период, в който комбинацията е била осъществена. Когато случаят е такъв, образуванието оповестява информацията, изисквана по параграф 133.

86.

Ако репутацията е била разпределена към обект, генериращ парични потоци, и образуванието се освободи от дейност в рамките на този обект, репутацията, свързана с ликвидираната дейност:

87.

Ако едно образувание реорганизира своята отчетна структура по начин, който променя съставя на един или повече обекти, към които е била разпределена репутацията, репутацията се преразпределя към засегнатите обекти. Това преразпределение се извършва като се използва метода на относителната стойност, подобен на този, използван когато образуванието ликвидира дейност в рамките на генериращ парични потоци обект, освен ако образуванието може да докаже, че друг метод по-добре отразява репутацията, свързана с признатите обекти.

88.

Когато, съгласно параграф 81, репутацията е свързана с обект, генериращ парични потоци, но не е била разпределена към този обект, обектът се проверява за обезценка, когато има признаци, че обектът може да бъде обезценен, като се сравнява преносната стойност на обекта, с изключение на репутацията, с неговата възстановима стойност. Всяка загуба от обезценка се признава в съответствие с параграф 104.

89.

Ако обектът, генериращ парични потоци, описан в параграф 88, включва в своята преносна стойност нематериален актив, който има неопределен полезен живот или все още не може да бъде използван и този актив може да бъде проверен за обезценка само като част от обекта, генериращ парични потоци, параграф 10 изисква обектът също да бъде проверяван за обезценка ежегодно.

90.

Генериращ парични потоци обект, към който е била разпределена репутация, се проверява за обезценка ежегодно, а когато има признаци, че обектът може да бъде обезценен — като се сравнява преносната стойност на обекта, включително репутацията, с възстановимата стойност на обекта. Ако възстановимата стойност на обекта надвишава преносната му стойност, обектът и репутацията, разпределена към този обект се считат за необезценени. Ако преносната стойност на обекта надвишава възстановимата му стойност, образуванието признава загубата от обезценка съгласно параграф 104.

91.

Съгласно IFRS 3, репутация призната в бизнес комбинация, представлява репутацията придобита от образувание майка на база участието на образуванието майка в собствеността, а не на размера на репутацията, контролиран от образуванието майка в резултат на бизнес комбинация. Следователно, репутация, която може да бъде отнесена към малцинствено участие, не се признава в консолидираните финансови отчети на образуванието майка. Съответно, ако има малцинствено участие в обект, генериращ парични потоци, към който е била отнесена репутация, преносната стойност на този обект включва:

Въпреки това, част от възстановимата стойност на генериращия парични потоци обект, определена в съответствие с настоящия стандарт, може да бъде отнесена към малцинствения дял в репутация.

92.

Следователно, за проверка на обезценката на непритежаван изцяло генериращ парични потоци обект с репутация, преносната стойност на този обект се коригира условно преди да бъде сравнена с неговата възстановима стойност. Това става като се изчисли на брутна база преносната стойност на репутация, разпределена към обекта, за да се включи репутацията, която може да бъде отнесена към малцинствения дял. Условно коригираната преносна стойност след това се сравнява с възстановимата стойност на обекта, за да се определи дали генериращият парични потоци обект е обезценен. Ако той е обезценен, образуванието разпределя загубата от обезценка в съответствие с параграф 104, за да редуцира преносната стойност на репутация, разпределена към обекта.

93.

Въпреки това, тъй като репутацията се признава само до размера на участието на образуванието майка в собствеността, всяка загуба от обезценка, свързана с репутация, се разпределя между тази, която може да се отнесе към образуванието майка и тази, която може да се отнесе до малцинствения дял, като първата се признава като загуба от обезценка на репутация.

94.

Ако общата загуба от обезценка, отнасяща се до репутацията, е по-малка от сумата с която условно коригираната преносна стойност на генериращия парични потоци обект надвишава неговата възстановима стойност, параграф 104 изисква останалият излишък да бъде разпределен към други активи на обекта пропорционално на базата на преносната стойност на всеки актив в обекта.

95.

Пример 7 илюстрира проверка за обезценка на не изцяло притежаван генериращ парични потоци обект с репутация.

96.

Ежегодната проверка за обезценка за обект, генериращ парични потоци, към който е била разпределена репутация, може да бъде извършена по всяко време на едногодишния период при условие, че проверката се извършва по едно и също време всяка година. Различни обекти, генериращи парични потоци, могат да бъдат проверявани за обезценка по различно време. Ако част от репутацията или цялата репутация разпределена към генериращ парични потоци обект е била придобита в бизнес комбинация по време на текущия едногодишен период, този обект се проверява за обезценка преди края на текущия едногодишен период.

97.

Ако активите, съставляващи генериращия парични потоци обект, към който е била разпределена репутация, се проверяват за обезценка по едно и също време с обекта, съдържащ репутация, те се проверяват за обезценка преди обекта, съдържащ репутацията. Също така, ако генериращите парични потоци обекти, съставляващи група обекти, генериращи парични потоци, към която е била разпределена репутация, се проверяват за обезценка по едно и също време с групата обекти, съдържащи репутация, отделните обекти се проверяват за обезценка преди групата обекти, съдържаща репутацията.

98.

По време на проверката за обезценка на обект, генериращ парични потоци, към който е била разпределена репутация, може да се появят признаци за обезценка на актив в обекта, съдържащ репутация. В такива случаи образуванието първо проверява актива за обезценка и признава всяка загуба от обезценка за този актив преди да извърши проверката за обезценка на обекта, генериращ парични потоци, който съдържа репутацията. По същия начин, може да има признаци за обезценка на обект, генериращ парични потоци, в рамките на група обекти, съдържащи репутация. В такива случаи образуванието проверява първо генериращия парични потоци обект за обезценка и признава всяка загуба от обезценка за този обект преди проверката за обезценка на групата обекти, към които е била разпределена репутация.

99.

Последното подробно изчисление, извършено в предшестващ период, на възстановимата стойност на обект, генериращ парични потоци, към който е била разпределена репутация, може да бъде използвано при проверката за обезценка на този обект през текущия период при условие, че са удовлетворени всички изброени по-долу критерии:

100.

Корпоративните активи включват активи на групата или съответното подразделение, например, сградата на централното управление или подразделение на образуванието, център за електронна обработка на данни или научно-изследователски център. Структурата на едно образувание определя дали даден актив отговаря на определението за корпоративни активи за определен генериращ парични потоци обект в настоящия стандарт. Ключови характеристики на корпоративните активи са, че те не генерират парични постъпления независимо от други активи или групи активи и тяхната преносна стойност не може изцяло да бъде отнесена към разглеждания обект, генериращ парични потоци.

101.

Тъй като корпоративните активи не генерират самостоятелно парични постъпления, възстановимата стойност на отделен корпоративен актив не може да бъде определена, освен ако мениджмънтът е решил да продаде този актив. Следователно, ако има признаци, че даден корпоративен актив може да бъде обезценен, възстановимата стойност се определя за обекта генериращ парични потоци или групата от обекти генериращи парични потоци, към които принадлежи корпоративният актив, и се сравнява с преносната стойност на обекта генериращ парични потоци или групата от обекти, генериращи парични потоци. Всяка загуба от обезценка се признава в съответствие с параграф 104.

102.

При проверка за обезценка на обект генериращ парични потоци образуванието идентифицира всички корпоративни активи, свързани с разглеждания обект генериращ парични потоци. Ако част от преносната стойност на корпоративния актив:

103.

Пример 8 илюстрира прилагането на тези изисквания към корпоративните активи.

104.

Загуба от обезценка се признава за обект генериращ парични потоци (най-малката група от обекти генериращи парични потоци, към които е била разпределена репутация или корпоративен актив) единствено ако възстановимата стойност на обекта (група от обекти) е по-ниска от преносната стойност на обекта (група от обекти). Загубата от обезценка се разпределя, за да се намали преносната стойност на активите на обекта (група от обекти) в следния ред:

105.

При разпределянето на загубата от обезценка съгласно параграф 104 образуванието не намалява преносната стойност на актив под най-високата от:

106.

Ако практически не е възможно да се изчисли възстановимата стойност за всеки отделен актив от обекта генериращ парични потоци, настоящият стандарт изисква произволно разпределение на загубата от обезценка между активите на този обект, с изключение на положителната репутация, тъй като всички активи на обект генериращ парични потоци действат в съвкупност.

107.

Ако не е възможно да се определи възстановимата стойност на отделен актив (виж параграф 67):

а)

може да се различава от нейната справедлива стойност намалена с разходите по продажбата;

б)

може да бъде определена само за обект генериращ парични потоци, към който спада машината (производствената линия).

108.

След като са били приложени изискванията по параграфи 104 и 105, се признава пасив за всяка остатъчна сума от загуба от обезценка за обект генериращ парични потоци единствено когато това се изисква от друг стандарт.

109.

Параграфи 110—116 представят изискванията за възстановяване на загуба от обезценка призната за актив или обект генериращ парични потоци в предшестващи периоди. В тези изисквания се използва термина „актив“, но се отнасят в еднаква степен за отделен актив или обект генериращ парични потоци. Допълнителни изисквания за индивидуален актив са определени в параграфи 117—121, за обект генериращ парични потоци— в параграфи 122 и 123, и за репутация— в параграфи 124 и 125.

110.

На всяка отчетна дата образуванието преценява дали има признаци, че загуба от обезценка призната в предшестващи периоди за актив, с изключение на репутация, може вече да не съществува или може да е намаляла. Ако такива признаци съществуват, образуванието оценява възстановимата стойност на този актив.

111.

Когато се преценява дали съществуват признаци, че загуба от обезценка призната в предшестващи периоди за актив, с изключение на репутация, може вече да не съществува или да е намаляла, образуванието взема предвид най-малко следните признаци:

112.

Признаците за потенциално намаление на загубата от обезценка в параграф 111 отразяват главно признаците за потенциална загуба от обезценка в параграф 12.

113.

Ако съществуват признаци, че загуба от обезценка призната за актив, с изключение на репутация, може вече да не съществува или може да е намаляла, това може да означава, че оставащият полезен живот, методът на амортизация или остатъчната стойност би трябвало да бъдат преразгледани и коригирани със стандарта, приложим към актива, дори ако не е възстановена загубата от обезценка за актива.

114.

Загуба от обезценка призната в предшестващи периоди за актив, с изключение на репутация, се възстановява единствено когато е имало промяна в оценките, използвани за определяне на възстановимата стойност на актива след като е била призната последната загуба от обезценка. В такъв случай преносната стойност на актива, освен предвиденото в параграф 117, се повишава до неговата възстановима стойност. Това увеличение представлява възстановяване на загубата от обезценка.

115.

Възстановяването на загуба от обезценка отразява повишаване на очаквания производствен капацитет на актива, в резултат на неговото използване или продажба, след датата, на която образуванието последно е признало загуба от обезценка за този актив. Параграф 130 изисква образуванието да идентифицира промяната в очакванията, която предизвиква повишаване на очаквания производствен капацитет на актива. Примери за промени в предвижданията са:

116.

Възможно е стойността в употреба на актива да бъде по-висока от преносната стойност на актива само защото сегашната стойност на бъдещи парични постъпления се повишава с приближаването им във времето. Но производственият капацитет на актива не е нараснал. Следователно загубата от обезценка не се възстановява само поради изтичането на определен период от време (което понякога се нарича „развивка“ на дисконтовия процент), дори ако възстановимата стойност на актива надвиши преносната му стойност.

117.

Увеличената вследствие на възстановяване на загуба от обезценка преносна стойност на актива, с изключение на репутация, не превишава преносната стойност, която би била определена (след приспадане на амортизацията) при положение, че не е била признавана загуба от обезценка в предходни години.

118.

Всяко повишаване на преносната стойност на актива, с изключение на репутация, над преносната стойност, която би била определена (след приспадане на амортизацията) при положение, че не е била признавана загуба от обезценка за актива в предходни години, представлява преоценка. При отчитането на такава преоценка образуванието прилага стандарта, приложим за актива.

119.

Възстановяването на загуба от обезценка за актив, без репутация, се признава незабавно като приход или разход, освен ако активът се отчита по преоценена стойност съгласно друг стандарт (например, модела за преоценка в IAS 16 Имущество, заводи и оборудване). Всяко възстановяване на загуба от обезценка на преоценен актив се третира като увеличение на преоценката в съответствие с този друг стандарт.

120.

С възстановената загуба от обезценка на преоценен актив — излишък от преоценка, се увеличава капитала. Но, доколкото загубата от обезценка на този преоценен актив е била призната по-рано в приход или разход, възстановяването на тази загуба от обезценка също се признава в приход или разход.

121.

След признаването на загуба от обезценка, амортизационната квота за актива се коригира в бъдещи периоди, за да се разпредели систематично новата преносна стойност на актива минус неговата остатъчна стойност (ако има такава), за неговия останал полезен живот.

122.

Възстановяването на загуба от обезценка на обект генериращ парични потоци се разпределя към активите на обекта, с изключение на репутацията, пропорционално на преносните стойности на тези активи. Тези увеличения на преносните стойности се третират като възстановяване на загуба от обезценка за отделни активи и се признават съгласно параграф 119.

123.

При разпределянето на възстановена загуба от обезценка на обект генериращ парични потоци в съответствие с параграф 122, преносната стойност на актива не се увеличава над по-ниската от: