ЕВРОПЕЙСКА КОМИСИЯ

Брюксел, 16.10.2025

JOIN(2025) 27 final

СЪВМЕСТНО СЪОБЩЕНИЕ ДО ЕВРОПЕЙСКИЯ ПАРЛАМЕНТ, ЕВРОПЕЙСКИЯ СЪВЕТ И СЪВЕТА

Запазване на мира — Пътна карта за отбранителна готовност до 2030 г.

1 — Въведение

Това, което Европа и нейните държави членки направят през останалата част от настоящото десетилетие, ще определи сигурността на континента през целия век. До 2030 г. Европа се нуждае от достатъчно силен европейски отбранителен потенциал, за да възпре по надежден начин своите противници и да реагира на всяка агресия. За да бъде „готова до 2030 г.“, Европа трябва да предприеме действия сега. По тази причина на юнското заседание на Европейския съвет държавните и правителствените ръководители от ЕС приканиха Комисията и върховния представител „да представят пътна карта“, „за да бъде разгледан постигнатият напредък [по Бялата книга] на заседанието през октомври 2025 г. и да бъдат обсъдени следващите стъпки в изпълнението на целта за отбранителна готовност“.

Настоящата пътна карта преобразува Бялата книга и насоките, предоставени от Европейския съвет, в ясни цели, в междинни етапи с конкретни срокове за постигане на резултати и в показатели за проследяване на напредъка. В нея се предлага европейска водеща инициатива, която да се реализира там, където спешността е най-голяма, за да се съсредоточат усилията, в съответствие с международните ангажименти, включително целите на НАТО.

Отбранителната готовност предполага развиване и придобиване на способностите, които са необходими при съвременна война. Тя означава да се гарантира, че Европа разполага с отбранителна промишлена база, която ѝ дава стратегическо предимство и нужната независимост. Тя означава също готовност за представяне на авангардни иновации и за бързо, масово производство в критични моменти.

Необходимостта от ускоряване и увеличаване на усилията отразява нарастващите опасности, с които се сблъскваме в днешно време, както и променящия се контекст на заплахите, с които Европа и нейните държави членки трябва да се борят, към които те трябва да се адаптират и за които трябва да се подготвят. Това започва с непровокираната пълномащабна военна агресия на Русия срещу Украйна, която достига нови върхове на бруталност и насилие. Увеличават се безразсъдните провокации и актове на хибридна война срещу държавите членки — от кибератаки до нарушаване на въздушното пространство. Русия е милитаризирала икономиката и обществото си. През 2025 г. обявеният от нея бюджет за отбрана ще надхвърли 7 % от БВП. Около 40 % от нейния бюджет през 2025 г. е предназначен за сигурност и отбрана. Тази милитаризирана Русия представлява постоянна заплаха за европейската сигурност в обозримо бъдеще.

Готовността на Европа трябва да се основава на по-широкия глобален контекст с всеобхватен подход. Не можем да си затваряме очите пред заплахите, идващи от други части на света. Международният ред е поставен на изпитание. Стратегическата конкуренция се увеличава в непосредствена и по-широка до нас близост, но и далеч отвъд нея. От Газа и Близкия изток до няколко латентни или открити конфликта в Африка, от нарастващото напрежение в Азиатско-Тихоокеанския регион до Арктика — нажежените места се увеличават. Авторитарните държави все по-често се намесват в обществата и икономиките ни. Традиционните съюзници и партньори изместват вниманието си към други региони на света. И накрая, трябва да ограничим хоризонталните заплахи, като тероризма, разпространението на оръжия за масово унищожение и последиците за сигурността от изменението на климата.

За да се осигури мир чрез възпиращи мерки, отбранителният потенциал и способности на Европа трябва да са готови и за бойните полета на утрешния ден в съответствие с променящото се естество на войната. Технологичните иновации и тяхната итерация — разработени бързо и мащабно и основаващи се на решения с двойна употреба — ще диктуват силата на бойното поле. Тези, които разработят свои собствени технологии, ще бъдат най-силни и най-малко зависими, особено що се отнася до критичните системи за съвременна война, като дроновете, спътниците и автономните превозни средства. Украйна остава първата линия на отбрана на Европа и е неразделна част от европейската архитектура за отбрана и сигурност. ЕС ще продължи да ѝ оказва подкрепа и да си сътрудничи усилено с нея.

Държавите членки трябва спешно да си осигурят независим оперативно съвместим стратегически капацитет, съвместно разработен и поддържан и способен да реагира в реално време на всякакви заплахи за териториалната цялост и суверенитета на Европа. ЕС и неговите държави членки трябва да могат да действат независимо и да поемат отговорност за собствената си отбрана и сигурност, без да разчитат прекалено много на други. Те трябва да допринасят положително за глобалната и трансатлантическата сигурност в тясно партньорство с НАТО. Една Европа, която е по-подготвена да гарантира собствената си отбрана, е Европа, която е по-добре координирана с НАТО и по-способна да поеме своя справедлив дял в трансатлантическия алианс. Във всички области на настоящата пътна карта сътрудничеството между ЕС и НАТО е от ключово значение, тъй като трансатлантическият алианс продължава да е незаменим стълб на сигурността на ЕС. Тя ще осигури максимална съгласуваност и взаимно подсилване, като същевременно се избегне ненужното дублиране.

Това следва да се опре на вече започнатата работа. Европа сложи край на десетилетия недостатъчни инвестиции в отбраната. Държавите членки увеличиха бюджетите си за отбрана от 218 милиарда евро през 2021 г. на 343 милиарда евро през 2024 г., като се очаква те да достигнат 392 милиарда евро през 2025 г. Инвестициите в отбраната нараснаха с 42 % през 2024 г., като бяха отпуснати 106 милиарда евро, а обществените поръчки за ново оборудване достигнаха 88 милиарда евро. Представени бяха нови инструменти на ЕС, като например Програмата за европейската отбранителна промишленост, а с Бялата книга за отбранителната готовност беше предоставена нова стратегическа рамка. С помощта на програмата ReArm Europe ще бъдат мобилизирани до 800 милиарда евро за отбраната, включително чрез нови инструменти за финансиране, като SAFE. За ангажиментите за разходи, поети от съюзниците на проведената през юни 2025 г. среща на върха на НАТО с цел постигане на новата основна цел за разходи за отбрана от 3,5 % от БВП до 2035 г., ще са необходими постоянни разходи през следващото десетилетие в размер на най-малко още 288 милиарда евро годишно. Тези увеличени разходи трябва да намерят израз в работни места, иновации и конкурентоспособност в Европа.

Държавите членки имат суверенитет и ще запазят този суверенитет, що се отнася до националната си сигурност и отбрана. Те отговарят за определянето на целите по отношение на способностите, които цели са необходими за обезпечаване на готовността на техните национални въоръжени сили, за да могат те да изпълняват своите стратегически военни мисии, включително тези, предприети в рамките на НАТО. Съответните им национални цели и свързаните с тях срокове за постигането им са суверенно решение.

В същото време сложният контекст на заплахите показва, че държавите членки трябва да действат заедно, а не с разпокъсани усилия в рамките на некоординирани национални инициативи. Към настоящия момент отбранителното оборудване, придобито в рамките на ЕС и най-вече на национално равнище, е все още под 50 % от всички доставки, а същевременно неевропейските доставчици увеличиха пазарния си дял.

Поради това съществува ясна необходимост да се инвестира повече, да се инвестира съвместно и да се инвестира в Европа.

2 — Какво означава „отбранителна готовност“?

Постигането на пълна отбранителна готовност означава, че въоръжените сили на държавите членки могат да предвиждат, да се подготвят за и са в състояние да реагират на всяка свързана с отбраната криза, включително война с висока интензивност. За тази цел са нужни добре оборудвани и обезпечени с ресурси въоръжени сили, които са съгласувани помежду си и оперативно съвместими, подходящо обучение и доктрина за използването на военна сила.

Накратко, за готовността на Европа е необходимо тя колективно да постигне целите по отношение на способностите въз основа на поетите от държавите членки ангажименти, включително в рамките на НАТО.  

 

Тя зависи и от наличието на силна, издръжлива и иновативна индустриална и технологична европейска база. За това на свой ред са нужни подходяща регулаторна рамка, пазар с континентален мащаб, повишена военна мобилност, повече иновации и умения, както и разширена мрежа от партньорства в областта на отбраната със съюзниците и партньорите. В по-широк смисъл за отбранителната готовност е необходима също така солидна благоприятна гражданска среда, основана на издръжливи общества, добре подготвени и информирани граждани и засилено гражданско-военно сътрудничество 1 . Въпреки че настоящата пътна карта е съсредоточена върху способностите, в нея се разглеждат и тези други съществени условия за отбранителната готовност на Европа.

Тя има за цел да обедини работата, предприета от държавите членки на национално, многонационално и европейско равнище, и започнатите от Комисията процеси чрез текущи и нови инструменти, свързани с отбраната.

3 — Отстраняване на пропуските в способностите на Европа до 2030 г.: ключови стъпки и междинни етапи

В основата на целта за готовност стои нуждата да се гарантира, че Европа разполага с пълния спектър от способности, необходими за възпиране на всяка агресия и за защита на нейните граници по суша, въздух и море, както и на нейните мрежи и активи в киберпространството и космическото пространство. Държавите членки набелязаха следните първоначални приоритетни области на способностите:

Определяне и проследяване на оперативните нужди на държавите членки

За постигането на съвместната цел за отбранителна готовност до 2030 г. е нужен системен подход. От съществено значение са максималната оперативна съвместимост и взаимното допълване на придобитите военни способности. Военният секретариат на ЕС (ВСЕС) понастоящем прави класифициран преглед на актуалното състояние на способностите и целите на държавите членки. Това включва приоритетните области на способностите и взема предвид целите на НАТО, както и нуждите на Украйна. Прегледът ще осигури количествена информация за съществуващия недостиг на способности в целия спектър от военни операции, включително териториалната отбрана.

Прегледът ще бъде актуализиран ежегодно и ще бъде включен в координирания годишен преглед на отбраната, изготвян от Европейската агенция по отбрана (EDA) и подпомаган от ВСЕС. Това ще осигури връзката между анализа на недостига на военни способности и приоритетните области на способностите, които трябва да бъдат закупени и развити. Началниците на отбраната редовно ще преглеждат в класифицирана среда резултата от анализа, за да подпомогнат по-нататъшната работа на националните директори по въоръженията и директорите по военните способности по предложените решения. Поради това е изключително важно държавите членки да продължат да споделят с ВСЕС обобщена информация за своите цели и напредък. Въпреки че е класифицирана, тази информация ще даде възможност да бъде проследен колективният напредък в съответствие с пътната карта за готовност до 2030 г.

Като се опират на този процес, Комисията и върховният представител ще представят за всяко заседание на Европейския съвет през октомври годишен доклад за отбранителната готовност. Той ще се съсредоточава върху общата ситуация на равнището на ЕС за договорените приоритетни области на способностите, както и върху другите въпроси, изложени в настоящата пътна карта. Докладът ще предоставя актуална информация за колективния напредък по ключовите показатели, предложени в настоящата пътна карта, и ще бъде предмет на консултации с държавите членки. Докладът ще позволи на ръководителите да прегледат колективния напредък на тази основа и да предоставят стратегически насоки за обсъжданията на министрите на отбраната в рамките на Съвета по външни работи във формат „Отбрана“.

Развиване на способностите чрез коалиции за отбранителни способности на държавите членки

Ключът към отбранителната готовност на Европа е да се отстрани съществуващият критичен недостиг на способности чрез развиване и закупуване на отбранителни способности във всички договорени приоритетни области.

За тази цел държавите членки следва бързо да завършат продължаващия понастоящем процес на сформиране на коалиции за отбранителни способности на държавите членки. Те следва да посочат подробно кои държави членки ще предприемат действия за отстраняване на конкретните недостатъци и да се договорят за управлението на всяка коалиция, за ролята на ръководещите и съвместно ръководещите нации, за целите от гледна точка на способностите и за съвместните проекти, които ще бъдат стартирани за постигането им. В рамките на тези коалиции държавите членки винаги ще запазват суверенитета си при вземането на решения за своята роля и принос. Като се опира на съществуващите ръководени от EDA пътни карти за изпълнение на приоритетите 2 , всяка коалиция за отбранителни способности следва да определи конкретни цели и срокове.

В коалициите за отбранителни способности следва да могат да се включат и други държави членки, които желаят да се присъединят на по-късен етап. Съвместното ръководене следва да се насърчава, за да се гарантират ангажираността на държавите членки и подходящото споделяне на тежестта. Всяка коалиция може да използва един или няколко от инструментите, налични в рамките на ПЕОП 3 , за да задейства целенасочена подкрепа от ЕС за водещите проекти, както и за евентуални нови проекти по линия на постоянното структурирано сътрудничество (ПСС). Хоризонталните насоки биха могли да улеснят работата на тези коалиции по отношение на ролята на ръководещите нации, отношенията между съвместно ръководещите, ако това е необходимо, членството, плана за изпълнение, връзката с участниците от ЕС и механизма за докладване.

Съществуващите процеси следва да се използват във възможно най-голяма степен. Под ръководството на държавите членки EDA ще играе централна роля за улесняването на коалиционния процес, по-конкретно посредством експертните групи по отбранителните способности. Работата на ВСЕС по недостига на способности също ще допринася за процеса. Комисията ще осигури връзката между коалициите и инструментите на ЕС за финансиране и политиките на ЕС. Съветът по външни работи във формат „Отбрана“ ще осигури ориентацията в политически аспект. Поради неотложния характер на въпроса държавите членки следва да докладват на Съвета най-късно до началото на 2026 г.

Бързото мобилизиране на новия инструмент SAFE и на други инструменти на ЕС и национални инструменти ще бъде от жизненоважно значение, за да се гарантира своевременното закупуване на най-важните способности в рамките на коалициите — във възможно най-голяма степен съвместно. Това налага да се работи бързо, тъй като в Регламента за SAFE се определят кратки срокове, които трябва да бъдат спазени, за да се изпълнят целите, набелязани за постигане до 2030 г.

Ключова променлива ще бъде степента, в която държавите членки могат да координират нуждите, да обединят търсенето и да организират съвместни обществени поръчки. Обществените поръчки в областта на отбраната продължават да се организират предимно на национално равнище. Това води до разпокъсаност, инфлационни разходи и липса на оперативна съвместимост. През 2007 г. държавите членки се договориха да заделят 35 % от инвестициите си в областта на отбраната за съвместни обществени поръчки 4 . При все това тези инвестиции остават под 20 %. Нарастващото насочване на инвестициите в областта на отбраната към съвместното възлагане на обществени поръчки ще бъде ключов фактор за готовността, тъй като обединяването на търсенето и икономиите от мащаба ще спомогнат за увеличаване на производствения капацитет на европейската отбранителна промишленост и ще насърчат оперативната съвместимост. Обединяването на европейското търсене ще намали разходите, тъй като ще се избегне надпреварата между държавите членки, и ще подобри общата им покупателна способност. То също така ще засили ефектите от мащаба и ще подпомогне продължаващите усилия за колективно осигуряване и увеличаване на ключовите производствени възли и вериги на доставки.

Цели:

Предлага се държавите членки колективно да отстранят недостига на способности до 2030 г. Освен това делът на съвместните обществени поръчки следва да се доближи до договорената цел от 35 %, а инвестициите в отбраната, осигурени от ЕОТИБ, следва да постигнат политическата цел от най-малко 55 % от общите инвестиции.

Междинни етапи:

1.Създаване на коалиции за отбранителни способности във всички приоритетни области, вземане на решения относно ръководещите и съвместно ръководещите нации и относно съответните планове за изпълнение до 2030 г. — до първото тримесечие на 2026 г.

2.Събиране на първоначални данни за капацитета на отбранителната промишленост на ЕС в приоритетните области на способностите, по целесъобразност с подкрепата на Комисията — до средата на 2026 г.

3.Стартиране на проекти във всички приоритетни области през първата половина на 2026 г.

4.Организиране на най-малко 40 % от обществените поръчки в областта на отбраната като съвместни обществени поръчки — до края на 2027 г.

5.Предприемане на нужните действия, за да се гарантира, че са осигурени проекти, договори и финансиране за отстраняване на критичния недостиг на способности в приоритетните области — до края на 2028 г.

6.Получаване на всички финансирани по SAFE обществени поръчки, което допринася за отстраняването на целия недостиг на способности в приоритетните области — до края на 2030 г.

Показатели:

Предлага се годишният доклад за отбранителната готовност да следи развитието на колективния военен недостиг на ЕС по приоритетни области на способностите (в сравнение с предходната година) и броя на стартираните проекти и закупените способности по приоритетни области въз основа на информация, предоставена от ВСЕС и ЕАО.

 

4 — Стартиране на европейски водещи инициативи за готовност

Въпреки че е необходим напредък във всички области на отбранителните способности, съществува спешна необходимост от мащабни и координирани инвестиции в общоевропейски проекти, които ще предпазят Европа като цяло от тези непосредствени заплахи.

Поради това Комисията и върховният представител и заместник-председател на Комисията предлагат набор от първоначални европейски водещи инициативи за готовност, които по своята същност са общоевропейски. Те ще бъдат от полза за сигурността на Европа като цяло и ще се подсилват взаимно: Европейска инициатива за защита от дронове, „Бдителност по източния фланг“, „Eвропейски въздушен щит“ и „Eвропейски космически щит“.

В тях ще могат да участват всички държави членки, които желаят да го направят. Водещите инициативи имат хоризонтален характер и предполагат постигане на напредък в няколко области на способностите и в сектори извън самата отбрана. Защитата на критичната инфраструктура, управлението на границите и вътрешната сигурност ще бъдат от особено значение.

Държавите членки ще вземат решение относно тези водещи инициативи, както и относно евентуални допълнителни такива (напр. за киберпространството, морския сектор и др.). Те ще ръководят тези инициативи и ще се договарят по своя преценка за конкретните цели, разпределението на задачите, разпределението на средствата от националните бюджети и най-подходящата рамка за осъществяването им.

Комисията ще действа като посредник, предоставяйки услуга от вида „обслужване на едно гише“, за да оказва техническа помощ и дава съвети на държавите членки за начините за свързване на националните действия с нейните налични инструменти и възможностите за финансиране (включително регионалните фондове), като същевременно гарантира съгласуваност и приемственост между различните работни направления. Посредством ЕСВД, ВСЕС и ЕАО върховният представител ще предоставя съвети на държавите членки и ще гарантира, че водещите инициативи подкрепят договорените приоритетни области на способностите, са съгласувани с дългосрочните цели за развитие на способностите и са съгласувани с военните планове на НАТО.

До пролетта на 2026 г. участващите държави членки следва да постигнат съгласие за подходящата договореност за координация с подкрепата на Комисията, върховния представител и други участници от ЕС, включително Европейската агенция по отбрана. Напредъкът по всяка водеща инициатива ще бъде проследяван в годишния доклад за отбранителната готовност.

Европейската инициатива за защита от дронове и инициативата „Бдителност по източния фланг“

Неотдавнашните неколкократни нарушения на въздушното пространство на държавите — членки на ЕС, показаха, че е спешно необходимо да бъде създадена гъвкава, адаптивна и съвременна европейска способност за противодействие на безпилотни въздухоплавателни средства. Въпреки че държавите членки по източната граница са изправени пред най-голямата пряка заплаха от Русия и Беларус, тази заплаха може да достигне всяка държава членка, както показаха неотдавнашните инциденти.

Европейската инициатива за защита от дронове ще бъде разработена с 360-градусов подход като многопластова, технологично напреднала система с оперативно съвместими способности за откриване, проследяване и неутрализиране на дронове, както и способности за поразяване на наземни цели чрез използване на технологии за дронове за прецизни удари. Капацитетът за противодействие на дронове следва да бъде напълно оперативно съвместим и свързан между държавите членки, осигурявайки европейска ситуационна осведоменост и способност за съвместни действия и подсигуряване на критичната инфраструктура заедно с НАТО.

Тези европейски способности за борба с дронове следва да се опират на поуките, извлечени от Украйна, за това колко важно е да бъдат създадени иновативни екосистеми за дронове и за противодействие на дронове, да се свържат НИРД с производството и да се разчита на производствен капацитет, който може да се разраства, и на непрекъснато технологично развитие. Това е възможност за Европа да научи украинския начин за провеждане на военни технологични иновации, като тя ще бъде свързана с предложения алианс за дронове с Украйна. Мрежата за противодействие на дронове ще може да се адаптира за граждански и военни цели и за целите на двойната употреба и ще помага за справяне със заплахи, които не са свързани с отбраната, или с други опасности, които са общи за всяка граница на ЕС. Това включва защитата на границите, използването на миграцията като оръжие, защитата на критичната инфраструктура и транснационалната организирана престъпност.

Способностите за борба с дронове ще бъдат основен компонент на водещата инициатива „Бдителност по източния фланг“, която има за цел да бъде изграден капацитетът на държавите членки по източната граница да се справят с широк спектър от заплахи, включително хибридни операции, сенчестия флот на Русия и риска от въоръжена агресия. Тя има за цел да укрепи източните граници на ЕС по суша, въздух и море, като допринася за сигурността на целия Съюз.  

Инициативата „Бдителност по източния фланг“ ще интегрира системите за противовъздушна отбрана и за противодействие на дронове с набор от наземни системи за отбрана, системи за морска сигурност в Балтийско и Черно море и системи за повишена ситуационна осведоменост, както и за вътрешна сигурност и управление на границите. Инициативата „Бдителност по източния фланг“ следва да бъде изцяло съгласувана с Центъра на ЕС за морската сигурност в Черно море и интегрираната структура на НАТО за командване и контрол и да допълва операцията „Източен страж“, мисията за въздушно патрулиране над балтийските държави и силите за присъствие на предна линия. Тя ще спомогне за максимално спешното разработване на елементи, които ще бъдат разширени и включени в по-широк проект с европейски мащаб.

Цели:

Предлага се да бъде създадена всеобхватна европейски способност за гранична отбрана с многосекторни системи за наблюдение, способности за дронове и за противодействие на дронове, способности за електронна война, системи за прецизни удари и реагираща оперативна координация — всички те в тясно сътрудничество с НАТО и допълващи нейните регионални планове за териториална отбрана. Инициатива „Бдителност по източния фланг“ следва да бъде разработена във всички държави членки по източната граница на ЕС, включително като се вземат предвид сухопътната и морската граница с Русия и Беларус, за да се допринесе за засилване на европейската отбрана.

 

Междинни етапи:

1.Европейският съвет одобрява Европейската инициатива за защита от дронове и инициативата „Бдителност по източния фланг“ като приоритетни водещи инициативи — до края на 2025 г.

2.Стартиране на Европейската инициатива за защита от дронове и инициативата „Бдителност по източния фланг“ — първото тримесечие на 2026 г.

3.Първите покани за представяне на предложения по линия на ПЕОП за увеличаване на производството и подкрепа за съвместните обществени поръчки. Първите плащания на предварително финансиране в рамките на SAFE за проектите, които са част от водещите инициативи — първото тримесечие на 2026 г.

4.Първоначален капацитет на Европейската инициатива за защита от дронове и инициативата „Бдителност по източния фланг“ — до края на 2026 г.

5.Пълна оперативност на Европейската инициатива за защита от дронове — до края на 2027 г.

6.Оперативност на инициативата „Бдителност по източния фланг“ — до края на 2028 г.

Въпреки че инициативата „Бдителност по източния фланг“ и Европейската инициатива за защита от дронове са най-спешни, следва да се ускори работата по разработването на европейски въздушен щит с цел постигане на интегрирана, многопластова противовъздушна и противоракетна отбрана за държавите членки, която е напълно оперативно съвместима със системата за командване и контрол на НАТО, както и на европейски космически щит с цел гарантиране на защитата и издръжливостта на космическите активи и услуги.

Европейски въздушен щит

Интегрираната водеща инициатива за европейски въздушен щит ще защитава въздушното пространство и държавните функции на държавите членки. Програмите на ЕС ще помогнат на държавите членки да постигнат интегриран многопластов щит за противовъздушна и противоракетна отбрана, включително необходимите датчици, който служи за защита срещу целия спектър от въздушни заплахи и е напълно оперативно съвместим със системата за командване и контрол на НАТО. Той ще помогне на въоръжените сили на държавите членки да намалят зависимостите и ще подкрепи съюзниците при постигането на техните цели по линия на НАТО.

Цел:

Предлага се да бъде създаден европейски въздушен щит, който да обхваща целия спектър на противовъздушната и противоракетната отбрана и който е напълно оперативно съвместим със системата за командване и контрол на НАТО и с нейната доктрина. 

Междинни етапи:

1.Европейският съвет одобрява европейския въздушен щит като приоритетна водеща инициатива — до края на 2025 г.

2.Стартиране на европейския въздушен щит — второто тримесечие на 2026 г.

3.Работните програми на Европейския фонд за отбрана (ЕФО) и на Програмата за европейската отбранителна промишленост (ПЕОП) дават приоритет на действията, свързани с противовъздушната и противоракетната отбрана — до края на 2026 г.

Европейски космически щит

Европейският космически щит е от основно значение за укрепването на отбранителните способности на държавите членки и за да се гарантират защитата и издръжливостта на космическите активи и услуги срещу нарастващите заплахи, както и за постигането на отбранителна готовност до 2030 г. въз основа на национални и търговски космически активи с подкрепата на космическите системи на ЕС. Той ще допълни космическите способности на ЕС с двойна употреба, които ще предоставят правителствени услуги в полза на всички държави членки в: определяне на местоположението, навигация и синхронизация чрез публично регулираната услуга на „Галилео“, геопространствено разузнаване чрез правителствената услуга за наблюдение на Земята и сигурни комуникации чрез IRIS2, за да бъдат стимулирани държавите членки да развиват заедно суверенни способности. Щитът ще насърчи развитието на оперативно съвместими национални отбранителни способности, като се съсредоточи по-специално върху оборудването, основано на „Галилео“, осведомеността в областта на космическото пространство, противодействието на заглушаването или изкривяването на сигнали, както и операциите и услугите в космическото пространство, където Европа има очевидни недостатъци и зависимости.

Цел:

Предлага се да се създаде и защити всеобхватна европейска система от космически способности, които служат за целите на отбраната, като се надгражда върху космическите системи на ЕС и съществуващия национален капацитет.

Междинни етапи:

1.Одобряване от Европейския съвет на европейския космически щит като приоритетна водеща инициатива — до края на 2025 г.

2.Приоритизиране на свързаните действия в работните програми „Космическо пространство“, IRIS², ЕФО и ПЕОП в рамките на координиран подход и работа с държавите членки в подкрепа на координацията на техните планове за възлагане на обществени поръчки (SAFE) — считано от 2026 г.

3.Пусков срок на европейския космически щит — второто тримесечие на 2026 г.

5 — Промишлено измерение на отбраната

Една силна, издръжлива и технологично иновативна промишлена база, чиито корени са в ЕС, е основен елемент от възпиращата сила на Европа и нейната физическа и икономическа сигурност. Тя също така е двигател на растежа, като се имат предвид големината на пазара на ЕС, потенциалът за заетост и ефектите на разпространение върху икономиката като цяло. Стремежът да бъдат отстранени пропуските в способностите трябва да представлява възможност за отбранителната промишленост на ЕС да повиши своята конкурентоспособност, да си сътрудничи повече и да възприеме иновациите, като се позиционира на технологичната граница и стимулира потенциала за износ. Това трябва да бъде от полза за всички дружества във веригата на доставки, по-специално стартиращите предприятия, разрастващите се предприятия, МСП и дружествата със средна пазарна капитализация, както и за регионалните икономики и по-малките държави членки.

Четирите години война в Украйна показаха колко важно е да има достатъчно запаси от боеприпаси и оборудване, производствени линии, способни да се разширяват бързо и да бъдат снабдявани повторно, както и да има добре синхронизирани вериги на доставки. Публичните и частните инвестиции трябва да насърчават разрастването на промишлените екосистеми през следващите пет години, което ще донесе ползи за регионалните икономики.

В този контекст Комисията е готова да предостави на промишлеността насоки в областта на конкуренцията относно проекти за сътрудничество в сектора на отбраната. Комисията също така работи с държавите членки, за да прецени дали следва да модернизира подхода си в рамките на правилата за държавна помощ в сектора и евентуално да предостави насоки.

За да свърже по-добре напредъка по отстраняването на пропуските в способностите с разрастването на европейската отбранителна технологична и индустриална база (ЕОТИБ), Комисията ще задълбочи разбирането си за настоящия и планирания европейски промишлен производствен капацитет, като всяка година ще се съсредоточава върху подбрани приоритети. В началото акцентът ще бъде поставен върху противовъздушната и противоракетната отбрана, дроновете/системите за противодействие на дронове и космическите системи.

Държавите членки следва да използват своята съвместна покупателна мощ чрез многогодишни програми за възлагане на обществени поръчки, за да изпратят правилните дългосрочни сигнали, с което да помогнат на предприятията да вземат инвестиционни решения за разширяване на производството и да доставят необходимото за отстраняването на пропуските в способностите. По-добрата координация на тези програми ще намали разпокъсаността, ще укрепи така необходимата оперативна съвместимост и ще гарантира икономическа ефективност.

Иновациите са възлов елемент от отбранителната готовност на Европа. Революционните технологии, тяхното бързо изпитване и внедряване в отбранителните способности и гъвкавото взаимодействие с технологичната общност са от основно значение за съвременната война. Поради това финансирането от ЕС ще бъде насочено към стимулирането на инвестициите в научноизследователска и развойна дейност и иновативните промишлени производства, като се привличат допълнителни частни инвестиции и се насърчават произвеждащите изделия с двойна употреба стартиращи предприятия, разрастващи се предприятия и иновативни МСП и дружества със средна пазарна капитализация. Биха могли да се обмислят и опростени процедури за възлагане на обществени поръчки за стартиращите предприятия и за МСП. С неотдавнашния междинен преглед на политиката на сближаване се предоставят стимули за препрограмиране на финансирането за сближаване към разработването и производството на технологии от критично значение и повишаването на отбранителните способности. Бъдещият Европейски фонд за конкурентоспособност ще се съсредоточи върху новите технологии и революционните решения от нови технологични предприятия, сред които разрастващи се предприятия, МСП и дружества със средна пазарна капитализация. Бъдещата рамкова програма „Хоризонт Европа“, и по-специално нейният Европейски съвет по иновациите, ще подкрепя наукоемките технологии и революционните иновации — от научните изследвания до разрастването, включително по отношение на приложенията в областта на отбраната. С Европейската пътна карта за трансформация в отбраната ще бъде осигурена рамка за това, като тя ще бъде представена до края на ноември. С нея ще бъдат предложени нови начини за насърчаване на иновациите в отбранителната промишленост, включително разрастващите се предприятия и МСП, движени от необходимостта от по-голяма гъвкавост, бързина и поемане на рискове.

Европа трябва да гарантира, че запазва преднината си в отбранителните технологии, по-специално по отношение на използването на изкуствен интелект. Трябва да засилим инвестициите и иновациите в европейската отбранителна технологична и промишлена база, по-специално по отношение на производството на системи от критично значение за модерната война — независимо дали говорим за дронове, командване и контрол на спътниците или сигурен европейски облак — където ИИ ще бъде определящ фактор за способността ни да произвеждаме необходимите способности.

Ето защо, за да подкрепи тези усилия, Европейската комисия ще ускори опростяването, за да гарантира достъп до съответните набори от данни за обучение и валидиране на стабилни, ориентирани към човека и надеждни решения с ИИ, и ще намали административната тежест, включително чрез евентуални нови мерки за опростяване.

Едно ново партньорство между ЕС, правителствата на държавите членки и заинтересованите страни в сектора на отбраната трябва да бъде в основата на колективните усилия за готовност. Въз основа на диалога между Комисията и европейската отбранителна промишленост в една годишна среща на върха на отбранителната промишленост следва да участват правителствата, представители на институциите на ЕС, най-влиятелните предприятия в сектора на отбраната, МСП, дружества със средна пазарна капитализация и новатори в областта на технологиите.

Европейската отбранителна промишленост се нуждае от квалифицирани работници. В рамките на Пакта за умения широкомащабното партньорство за умения в авиационно-космическия и отбранителния сектор работи по прогнозиране на уменията, програми за повишаване на квалификацията и преквалификация и ангажиране на таланти, за да се помогне на държавите членки да преквалифицират 600 000 души за отбранителната промишленост до 2030 г. Гаранцията на ЕС за уменията може също така да помогне на работници да преминат от сектори, изложени на риск, към стратегически сектори, като например отбранителната промишленост.

Производството в областта на отбраната зависи и от сигурния достъп до суровини от критично значение. Трябва да се преодолеят стратегическите зависимости и затрудненията, съществуващи при суровините и компонентите от критично значение. Обсерваторията за технологии от критично значение ще изготви анализ на риска, който ще послужи като основа за ясни целенасочени мерки за отстраняване на слабостите. Тези мерки биха могли да включват предоставяне на възможност на промишлеността да получава подкрепа за проекти, които осигуряват доставки, например чрез научни изследвания за намиране на алтернативи или чрез натрупване на запаси, или други проекти съгласно Законодателния акт за суровините от критично значение.

Насърчаването на партньорствата в областта на сигурността и отбраната с единомислещи държави е от съществено значение за развитието на нашите способности, оперативната съвместимост, иновациите и готовността на отбранителната промишленост, както и за диверсифицирането на доставките на суровини или компоненти от критично значение. В съответствие с Бялата книга ЕС предприе конкретни стъпки, за да постигне напредък по програмата си за партньорство в областта на сигурността и отбраната със съюзници и единомислещи партньори, по-специално НАТО, с която EDA ще се стреми към постигането на техническо споразумение за обмен на класифицирана информация. Този модел бе въведен за първи път с Обединеното кралство и Канада, с които се договарят двустранни споразумения, които да позволят на съответните им отбранителни промишлености и продукти да се възползват от съвместни обществени поръчки по инструмента SAFE. Сътрудничеството в областта на отбранителната промишленост е също в центъра на диалозите по въпросите на отбранителната промишленост с Япония и — евентуално в бъдеще — с Индия. ЕС следва също така да задълбочи партньорството си в областта на сигурността и отбраната с Молдова.

Цели:

Предлага се да се гарантира, че до 2030 г. ЕОТИБ може да осигури отбранителните способности, от които се нуждаят държавите членки, в необходимия мащаб и с необходимата бързина. Производствените линии следва да бъдат значително разширени, а сроковете за доставка на отбранителни материали от критично значение следва да бъдат значително скъсени. Следва да се използва пълният потенциал на иновациите в областта на отбраната, включително украинските решения. Следва да се гарантира устойчивостта на веригите на доставки в областта на отбраната, включително чрез намаляване на критичните зависимости от суровини и други материали от критично значение.

Междинни етапи:

1.Съзаконодателите приемат Програмата за европейската отбранителна промишленост. Комисията представя Европейската пътна карта за трансформация в отбраната — ноември 2025 г.

2.Комисията създава технологични алианси за отбрана, свързващи новаторите в областта на технологиите с потребителите в областта на отбраната в държавите членки, за да им помогне да отстранят критичните пропуски в способностите — до края на 2025 г.

3.Комисията, в тясно сътрудничество с водещите държави от коалициите за отбранителни способности, разширява стратегическия диалог с промишлеността през първата половина на 2026 г., а до средата на 2026 г. е домакин на първата годишна среща на върха по въпросите на отбранителната промишленост.

4.Комисията представя преглед на увеличаването на промишления капацитет, необходимо, за да се гарантират надеждни доставки за договорените области на способностите — начало от средата на 2026 г.

5.Анализ на рисковете, произтичащи от стратегическите зависимости и затрудненията при суровините от критично значение, и план за действие с мерки за смекчаване на последиците за международните вериги на доставки за европейската отбранителна промишленост — втората половина на 2026 г.

6.Преквалификация на 200 000 служители за отбранителната промишленост до 2026 г.

7.Фондът за конкурентоспособност, компонентът за отбрана и рамковата програма „Хоризонт Европа“ се приемат като част от следващата МФР и са готови за действие — до края на 2027 г.

Показатели:

Предлага се в годишния доклад за отбранителната готовност като показатели да се използват следните елементи: приносът в проценти на отбранителната промишленост на ЕС-27 към БВП на ЕС; делът на работниците в отбранителната промишленост на ЕС-27, включително новите работни места, създавани ежегодно; делът на новите или разширените производствени съоръжения в областта на отбраната, изпълнението на програмите на ЕС за подкрепа на иновациите в областта на отбраната, броят на регистрираните в ЕС патенти, свързани с отбраната, броят на създадените стартиращи предприятия и броят на еднорозите в сектора на отбраната.

6 — Украйна като ключова част от усилията на Европа за готовност

Превръщането на Украйна в „стоманен таралеж“ — несмилаем за всякакви нашественици — е също толкова важно за сигурността на Украйна, колкото и за тази на Европа. Усилията на Европа за отбранителна готовност би трябвало допълнително да укрепят Украйна и да гарантират, че Европа ще се възползва от опита на Украйна на бойното поле, иновативната ѝ изобретателност, ефективното сътрудничество между гражданския и военния сектор и разрасналия се промишлен капацитет.

Държавите членки и ЕС ще допринесат за рамка от дългосрочни гаранции за сигурност за Украйна, която се основава на: трайни правни договорености, предвидимо многогодишно финансиране и военни доставки, интеграция на отбранителната промишленост в ЕОТИБ, ясни механизми за консултации и връзка с присъединяването на Украйна към ЕС и следвоенното възстановяване.

В основата на това стои трайното усилие да се използва качественото военно предимство на Украйна (КВП). За да гарантира КВП на Украйна в средносрочен план, Комисията работи по репарационен заем, финансиран с паричните наличности, свързани с блокираните руски активи. По този начин ще бъде създадено предвидимо многогодишно финансиране за Украйна и ще се гарантира, че Украйна разполага с незабавен достъп до непрекъснат поток от висококачествено военно оборудване, предимно от европейската и украинската отбранителна промишленост, в съответствие с нуждите ѝ на бойното поле, като така се поддържат промишлени партньорства с европейски дружества с цел иновации и разрастване. Засиленото и по-добро обучение благодарение на мисията EUMAM и подобреното събиране на разузнавателни данни също ще бъдат съществени части от КВП на Украйна. 

Обявеният от Комисията Алианс за дронове ЕС—Украйна, който би могъл да бъде финансово подкрепен от различни механизми за финансиране, включително с помощта на предварително отпуснатите 2 милиарда евро от заемите за ускоряване на извънредните приходи за Украйна, показва, че това може да сработи на практика. Алиансът за дронове ще подкрепи създаването на съвместни предприятия между украински и европейски дружества извън Украйна, които да използват европейските технологии заедно със знанията и опита на Украйна. Украйна ще бъде също пълноценна част от прилагането на финансовите инструменти на ЕС, като SAFE и ПЕОП/Инструмента за подкрепа на Украйна (ИПУ), така че оборудването да бъде доставено за Украйна, с Украйна и от украинската промишленост във възможно най-голяма степен. В зависимост от напредъка, в началото на 2026 г. би могло да се обмисли евентуална допълнителна инициатива, насочена към Украйна, за да се стимулират допълнителните съвместни усилия.

Цели:

Предлага се да се гарантира, че Украйна може да се защитава сама и да възпира всяка бъдеща руска агресия. Украинската отбранителна промишленост следва да бъде напълно интегрирана в европейската, за да се осигури мащаб за украинското производство и да се използва пълният потенциал на украинските успехи в областта на иновациите за европейската отбрана.

Междинни етапи:

1.Приемане на Инструмента за подкрепа на Украйна в рамките на ПЕОП и на „репарационния заем“ с отпускани на годишна база средства за Украйна в подкрепа на нейното КВП — до края на 2025 г.

2.Изпълнение на инициативата на върховния представител за 2 милиона артилерийски боеприпаса — до края на 2025 г.

3.Включване на Украйна в съответните коалиции за отбранителни способности и начало на Алианса за дронове ЕС—Украйна — до първото тримесечие на 2026 г.

4.С оглед на равнището на приноса на SAFE за отбраната на Украйна — оценка на възможните допълнителни стимули за държавите членки да подкрепят Украйна — до първото тримесечие на 2026 г.

5.Предложения за допълнителни мерки за стимулиране на бързата военна подкрепа от държавите членки за Украйна — до първото тримесечие на 2026 г.

6.Разгръщане на Brave Tech EU, включително финансиране на изпитването на нови технологични решения за справяне с предизвикателствата на бойното поле, установени заедно с Украйна — до края на 2026 г.

7.Продължаване на EUMAM и подкрепа за коалицията на желаещите, когато условията го позволяват.

Показатели:

Предлага се в годишните доклади за отбранителната готовност да се проследява напредъкът, като се наблюдава обемът на цялостната военна подкрепа от ЕС (в евро) за Украйна, общият брой на обучените от EUMAM войници, обемът на доставените боеприпаси с голям калибър и делът на заемите от SAFE, засягащи Украйна. Общите преки инвестиции на ЕС-27 в UADTIB (в евро) и броят на съвместните предприятия ЕС—Украйна в областта на отбраната също ще бъдат обхванати, за да се наблюдава интегрирането на украинската отбранителна промишленост в отбранителната промишленост на ЕС.

7 — Хоризонтални способстващи фактори

Към истински общоевропейски пазар за отбранително оборудване

Добре функциониращият и опростен пазар на отбранително оборудване в ЕС е първостепенно условие за постигането на широкомащабно производство, създаване на икономии от мащаба и иновации в областта на отбраната. За това са необходими ефикасни, единни и справедливи правила за възлагане на обществени поръчки в областта на отбраната, надеждна система за трансфер в рамките на ЕС, стабилен режим за сигурност на доставките, широко възприемане на признати стандарти и взаимно признаване на сертифицирането.

Преразглеждането на Директивата за обществените поръчки в областта на отбраната и сигурността следва да осигури на държавите членки гъвкави процедури за възлагане на обществени поръчки, адаптирани към техните нужди от покупки, по-специално при провеждането на съвместни обществени поръчки. По-голямата прозрачност и отвореност би трябвало да позволят на отбранителната промишленост на ЕС да предлага иновативни продукти и услуги на конкурентни цени, а предвидимостта би трябвало да ѝ помогне да развие допълнителен производствен капацитет. За създаването на вътрешен пазар в областта на отбраната ще е необходимо засилено доверие в трансграничните вериги на доставки в рамките на ЕС. В сборния пакет от мерки за отбранителната готовност се съдържат предложения за справяне с тези проблеми. Съзаконодателите следва да го приемат най-късно до края на 2025 г. По подобен начин „съкратения сборен пакет от мерки за отбранителната готовност“ следва да бъде приет не по-късно от декември 2025 г., за да се стимулират по-добре свързаните с отбранителната промишленост инвестиции преди следващата многогодишна финансова рамка (МФР).

Цел:

Предлага се до 2030 г. да бъде създаден истински общоевропейски пазар за отбранително оборудване с опростени и хармонизирани правила.

Междинни етапи:

1.Финализиране на приемането на сборния пакет от мерки за отбранителната готовност и на „съкратения“ сборен пакет от мерки за отбранителната готовност — до края на 2025 г.

2.Финализиране на допълнителните законодателни действия за единния пазар, по-специално оценката на директивите за обществените поръчки и за трансферите в рамките на ЕС — до края на 2026 г.

Към общоевропейско пространство за военна мобилност

Военната мобилност е основен фактор за гарантирането на европейската сигурност и отбрана, включително за подкрепата на ЕС за Украйна. Придвижването на войски и военно оборудване в цяла Европа все още е твърде трудно, както се вижда от ученията с държавите членки. През 2024 г. едва половината от държавите членки са спазили изцяло ангажимента за 5 работни дни. ЕС набеляза над 500 проекта, свързани с проблемни участъци, с нужди от инвестиции в размер на около 100 милиарда евро. Те следва да бъдат разгледани приоритетно, за да се отстранят основните пропуски и пречки по четирите приоритетни коридора за военна мобилност. По-специално източният фланг е особено изложен на риск поради липсата на непрекъснати и оперативно съвместими трансевропейски транспортни мрежи. За да се постигне по-бърз напредък, през ноември ще бъде представен амбициозен пакет за военната мобилност, включващ предложения за създаване на единна регулаторна рамка за улесняване на превоза на оборудване, стоки и пътници за военни цели или за целите на гражданската защита в цяла Европа, както и целенасочени изменения на действащото законодателство на ЕС, за да се вземат по-добре предвид изискванията за военна мобилност при инфраструктурата с двойна употреба.

Цели:

Предлага се до края на 2027 г. да се създаде общоевропейска зона за военна мобилност с хармонизирани правила и процедури и мрежа от сухопътни коридори, летища, морски пристанища и спомагателни елементи, осигуряващи възможност за безпрепятствен превоз на войски и военно оборудване в целия Съюз, в тясно сътрудничество с НАТО, и увеличаващи наличието на способности за гражданско-военен транспорт.

Междинни етапи:

1.Представяне на пакета за военната мобилност — преди края на 2025 г.

2.Определяне и приоритизиране на конкретни проекти, свързани с проблемни за нуждите на военната мобилност участъци, по коридорите за военна мобилност — до първото тримесечие на 2026 г.

3.Приемане на пакета за военната мобилност от съзаконодателите — до края на 2026 г.

4.Приемане и привеждане в действие на нов компонент за военната мобилност в рамките на Механизма за свързване на Европа — до края на 2027 г.

Показатели:

Предлага се в годишния доклад за отбранителната готовност да се докладва за ангажиментите, поети от държавите членки, за да се гарантира, че издаването на разрешения за придвижване на войски и оборудване става възможно най-бързо (от 3 до 5 работни дни), за броя на проектите, свързани с проблемни участъци, подкрепени с финансиране от ЕС, за изплатения бюджет за военна мобилност (в проценти) по Механизма за свързване на Европа (МСЕ) и за броя на проектите за военна мобилност, подкрепени от групата на ЕИБ.

Осигуряване на адекватни финансови ресурси и инвестиции

В рамките на настоящата МФР инструментите на ЕС в подкрепа на отбранителната промишленост показаха своята добавена стойност. Европейският фонд за отбрана (ЕФО) понастоящем е третият инвеститор в НИРД в областта на отбраната в ЕС, а Актът в подкрепа на производството на боеприпаси (ASAP) и Инструментът за укрепване на европейската отбранителна промишленост чрез съвместни поръчки (EDIRPA) допринасят с ограничени суми за намаляване на критичния недостиг и привлякоха допълнителни инвестиции от промишлеността и държавите членки в размер на над 12 милиарда евро. След като влезе в сила, ПЕОП ще предложи нови специфични инструменти за осигуряване на допълнителни способности, включително водещи проекти, като например европейските проекти в областта на отбраната от общ интерес (EDPCI) или структурите за европейски проекти за въоръжаване (SEAP).

Със задействането на националната клауза за дерогация досега бе предоставено допълнително фискално пространство на 16 държави членки да увеличат допълнително своите разходи за отбрана. Инструментът „Мерки за сигурността на Европа чрез укрепване на европейската отбранителна промишленост“ (SAFE) беше изцяло приет от 19 държави членки, като по този начин беше изчерпан финансовият пакет от 150 милиарда евро. Освен това, след междинния преглед на инструментите на политиката на сближаване, държавите членки и регионите могат да пренасочват средства за сближаване към инвестиции, свързани с отбраната, включително за военна мобилност, като се възползват от по-голяма гъвкавост и по-големи проценти на предварително финансиране и съфинансиране, а регионите на ЕС в съседство с Украйна като тези, граничещи с Русия и Беларус, ще получат и целенасочена подкрепа.

В следващата МФР Комисията предложи бюджетът за отбраната и космическото пространство да бъде увеличен съществено. В рамките на Европейския фонд за конкурентоспособност отбраната и космическото пространство ще се възползват от компонент на стойност 131 милиарда евро в подкрепа на дългосрочните усилия на държавите членки да постигнат отбранителна готовност. По рамковата програма „Хоризонт Европа“ действията с двойна употреба ще бъдат допустими за подкрепа от бюджет на стойност 175 милиарда евро, а Европейският съвет по иновациите ще може да подкрепя иновациите в технологии от критично значение с акцент върху приложенията в областта на отбраната. Освен това бюджетът за военна мобилност ще нарасне от 1,76 милиарда евро (вече предоставени в началото на периода и изцяло разпределени до началото на 2024 г.) на 17,65 милиарда евро.

Потоците от частен капитал към отбраната са също толкова важни. Напредъкът към съюз на спестяванията и инвестициите в Европа ще спомогне за насочването на дългосрочен частен капитал към инвестиции, иновации и инфраструктура в областта на отбраната. Неотдавна групата на ЕИБ увеличи значително финансирането на проекти, свързани с отбраната, включително инфраструктурата, за да подкрепи още повече европейската отбранителна промишленост и да допринесе за финансирането на отбранителните способности и технологичните приоритети на ЕС. Това ще изпрати силен сигнал на пазарите.

Цели:

Предлага се да се стимулира рязкото увеличаване на частните и публичните инвестиции в отбраната и да се постигне максимална ефикасност и въздействие за финансираната от ЕС подкрепа.

Междинни етапи:

1.Съвместно с ЕИБ/ЕИФ се създава фонд, инвестиращ в други фондове (дялов капитал), на стойност до 1 милиард евро в подкрепа на бързия растеж на свързаните с отбраната разрастващи се предприятия и проекти, свързани с отбраната — до първото тримесечие на 2026 г.

2.Одобряване и привеждане в действие на новите инструменти на МФР — до края на 2027 г.

3.Най-малко 50 % от средствата по SAFE са изплатени — до третото тримесечие на 2028 г.

Показатели:

Годишният доклад за отбранителната готовност би могъл да включва конкретни показатели за съотношението между публичните и частните инвестиции в отбраната и за годишната промяна в подкрепата на групата на ЕИБ за сигурността и отбраната.

8 — Следващи стъпки: пътят към 2030 г.

Европа се нуждае от спешни действия, за да се справи с нарастващата заплаха. Държавите членки промениха нагласите си. Инвестициите в отбраната се увеличиха рязко. Регламентът за SAFE беше одобрен в рекордно кратък срок, а целият пакет от 150 милиарда евро бе разпределен напълно. Беше представен сборният пакет от мерки за отбранителната готовност. Процесът е в ход. Когато Европа работи с чувство за неотложност, се постигат резултати.

Изграждането на надеждна отбранителна готовност на ЕС за срок от пет години е амбициозно начинание по всякакви критерии. Но ако постигнем яснота за целите, ако осигурим за тях необходимите ресурси, действаме координирано и работим с конкретни срокове, това може да бъде постигнато.

Най-успешните проекти на Европа — единният пазар и еврото — бяха осъществени по този метод, основан на многогодишна програма с различни фази и постоянно политическо направляване, за да напредва процесът. Същата логика трябва да стимулира скока в европейската политика в областта на отбраната.

В настоящата пътна карта са зададени ясни цели за 2030 г., определят се областите, в които са необходими бързи и постоянни действия, и се определят конкретни колективни междинни етапи.

За да се запази набраната инерция, Европейският съвет трябва да осигурява редовна политическа ориентация, като проследява напредъка всяка година и препоръчва приоритетни действия.

Европа трябва да постигне съгласие по проекти, инвестиции и договори още сега, за да бъде готова до 2030 г.

Европейската комисия и върховният представител приканват Европейския съвет да одобри основните предложения, съдържащи се в настоящата пътна карта, и да предостави политическа ориентация за постигане на напредък към готовност до 2030 г. чрез предложените междинни етапи.

(1) Стратегията за Съюз на подготвеност (JOIN(2025) 130: съвместно съобщение относно стратегията за Съюз на подготвеност, 26 март 2025 г.) следователно допълва настоящата пътна карта.

(2) Всяка от 22-те области, определени в приоритетите за развитие на способностите (ноември 2023 г.), разполага с пътна карта.

(3) Напр. европейски проект в областта на отбраната от общ интерес (EDPCI) или структури за европейски програми за въоръжаване (SEAP), когато са в сила.

(4) В Европейската агенция по отбрана. През 2017 г. това стана по-обвързващ ангажимент по линия на ПСС.